Откровение

Откровение

Виждаш ли това море зад мене?
Тъй синьо ти изглежда и безкрайно.
Но душата ми когато е в летене,
е по-широка от морето, и е вярно;
за разлика от него е свободна –
от скалисти брегове неоградена.

Душата, птицата ми волна
не може да ридае разгромена.
Искам ли – в пролети ще иде,
да ме положи на тревица млечна,
и докато мисълта ми мигне,
ме понася душицата безгрешна –
към каприза – в някоя лагуна,
или където чист снегът се сипе –
трупа, натрупва и лекува
частичните ми болки в гърдите.

А додеят ли ми моите грижи,
аз трябва телепатично да я викна:
Душааа, през годините светлинни
ме води, със тебе да политна!
Ах, тогава! Ах, тогавааа,
избягала от житейските вериги
пред очите душата ми показва
следите на галактиките – живи!

Виждаш ли това море зад мене?
Тъй синьо ти изглежда и безкрайно...
Но душата ми когато е в летене
е доста по-могъща. И е вярно!