Ах, тази любов...

Ах, тази любов...

Ах, тази любов която с човка лепи гнездото,
а през нощта тайно си мисли: “Колко е тясно!”...
Ах, тази любов, която носи троха под крилото,
и деня й не стига – категорично – более ужасно!

Ах, тази любов, купила шапка с цената на всичко,
с тази шапка невидимка, като сламка полита
другаде, някъде, а щом стане крайно критично,
тялом се връща в леглото, и до мен духом долита.

Ах, тази любов, до своята смърт, толкоз стоична –
мъчна дума понася, суха целувка безвластна.
Ах, тази любов, която наричат с името – бивша,
всъщност остава до края, като трайно опасна.