Църква

Църква

Защо ли ме повика този град
с три паметника в парка и бирария,
където много чувства проиграх,
нахален и безумен като варварин.

Не съм с троянски кон дотук дошъл,
с коварство вдън сърцето ти да мина.
Аз слизам по отъпкания хълм
на паметта и общото ни минало.

След теб животът своя цвят смени
като тапети и пердета в кухня.
Целунах скришно няколко жени,
но мила дума те от мен не чуха.

Да бях поискал стар адрес поне,
наместо да се лутам из квартала.
Ах, къщата с най-бялото пране
последните съзвездия запали!

Не бих ти дирил сметка подир век
какво със нас тогава се обърка.
И зъзна сам, подобно сляп човек,
пред твоя дом поспрял като пред църква.