Ивайло Терзийски

Ивайло Терзийски е роден на 11 юли 1970 г. в гр. Плевен, но от 1974 г. живее в Силистра. Завършва Русенски университет “Ангел Кънчев” – филиал Силистра.

Работил е в отдел “Култура” и в отдел “Връзки с медии и творчески обединения” към Община Силистра, , а повече от петнадесет години е бил журналист на свободна практика към местните вестници: “Силистра-спектър”, “Дръстър”, “Успех” и др. Ръководил е кръжок за средношколско творчество “Мастилен чадър” (1997 – 1999) и е съосновател на алманах и антология “Реката”, включващи творбите на повече от 250 автори от Североизточна България, съорганизатор на национален конкурс за поезия “Любовта е пиянство или пиянство от любов”, редактор е на голям брой книги на свои колеги по перо. Понастоящем живее и твори в гр. Лондон, Великобритания.

Автор е на поетичните книги “Манастир за душата ми няма” (1994); “Отмини ме, Любов” (1998); “Колкото, толкова” (1999); “Жена нависоко” (2002); “Сълза под крило” (2008), “Сърце в ремонт” (2018). Подготвя нова стихосбирка със заглавие “Билет за панаира на тъгата”.

Носител е на над 30 национални литературни награди, сред които: специалната награда на СБП от Славянска академия (Варна), “В полите на Витоша” (София), награда от конкурса на името на Биньо Иванов (Кюстендил), четири награди от “Свищовски лозници” (Свищов), “Любовта, без която не можем” (Варна), “Поетични хоризонти на българката” (Разград), “Свети Георги Победоносец” (Русе), “Лято” (Пазарджик), “Жени и вино, вино и жени” (Фондация Буквите) и други. Негови стихотворения са помествани в престижните литературни издания: “Знаци”, “Везни”, “Пламък”, “Словото”, всеславянска антология “Словоприношение” и други.