Сбогуване
Сбогувай се с морето. И със навика
да храниш неуморните си мисли
с притихналите слънчеви разпятия
и гъгнещите арии на вятъра...
Сбогувай се с морето. С тези пясъци,
в чиито жълти ириси полягат
опитомени есенните делници...
Преди да дойде зимата, сбогувай се
и остави в солената му пазва
по камъче от своето упорство,
от днешната си страшна самовлюбеност,
за да заситиш своята потребност
от жаждата за истинско величие.
Сбогувай се с морето... И с вълните –
последните му оцелели двойници.
Помахай им възторжено, додето
заглаждат бавно бръчките на дюните.
Сбогувай се...