Груба сметка

Груба сметка

Отстрелян като див глиган
замижва моят ден и зная
ще хлътна, клан и недоклан,
в една неподредена стая.
Жена ми може да гълчи,
ала това ще е нахалос.
Отдъхват моите очи
край мен, щом всичко тъне в хаос.
Тук чаша, там – чорап, ръкав,
на пода книгите са доста.
Не ги докосвайте! Така
до тях предвиждам лесен достъп.
Лежат тъга и лилав смях
по рафтовете на душата.
А аз и вчера не посмях
да ги разхвърлям без остатък.
Пищи околната среда,
от мен, но правя сметка груба:
щом всичко друго подредя
аз себе си да не изгубя.