Дивното богородично посещение

Разказвала съм за този случай на много малко хора, защото не можех да понеса съмнението, че това е било сън, а не действителност. Не съм забравяла нито за миг вълнението, което изживях през оная ноемврийска вечер. Видях Света Богородица, но не насън, а наяве! Поразително зрелище!

Аз тогава още не бях утвърдена във вярата. Библията не бях виждала, нямах никаква здрава основа, учението на Христос ми беше непознато и неразбираемо. Увличах се от мистичното, разни окултни практики и учения, но също така се вълнувах много, ако някой заговореше за Бога. Пътувах постоянно в чужбина, дните ми бяха ангажирани до секунда, мислех си за битовото устройване на живота ми. И точно тогава ме посети Божията Майка в жилището на моя приятел Отто, настоящия ми съпруг.

Бяхме пристигнали с Александра в Цюрих с ранен сутрешен полет и някъде следобед аз се почувствах доста уморена, легнах в спалнята и съм заспала. В съня си видях как влиза един облак и застана над леглото, а в облака имаше човешки образ. Аз само мислено казах: “Момиче!” След това мисълта ми продължи: “Но като си отворя очите ще изчезне!” В миг очите ми се отвориха и аз видях зрелището на метър пред мен. Поразително! Промълвих: “Богородица!”.

Започнах да си отварям до болка очите, за да разбера, че не сънувам, виждах цялата стая с всичките подробности. Отто спеше до мен, но не бях усетила кога е дошъл.

Чудната посетителка ме гледаше с големите си топли очи, премигна няколко пъти и ми се усмихна с такава майчинска усмивка, каквато никога не съм получавала от човек. Беше в облака до кръста, простря светлината върху спящия мъж, гледаше ме с любов, а аз бях замръзнала от удивление. Вече много ясно разбирах, че това не е сън, а живо, действително Явление!

Колко време измина, не зная, облакът се изтегли към прозореца, пред който имаше един японски параван, и оттам изчезна.

Аз още не можех да се съвзема от преживяното, но станах и отидох в хола. Александра седеше на дивана разтреперана и каза, че е видяла как една необикновена светлина влязла през вратата в спалнята. Чакаше ме да изляза. Разказах й какво се е случило, в това време се събуди и Отто, казах и на него за видението, а той се натъжи, че не съм го събудила и той да види. Как ще го събудя, аз бях вцепенена от чудото, което виждаха очите ми на метър от мене!

След този случай в моя живот настъпи промяна, нещо се беше случило в сърцето ми! Започнах все повече да мисля за духовните неща, да се усамотявам в молитва, да посещавам църковните храмове, където и да се намирах. Бях много щастлива, когато най-после имах БИБЛИЯ, луксозно издание на Светия Синод. С какъв трепет разлиствах страниците и жадувах да дойде времето, когато ще мога да разбирам написаното!

През годините често си спомням преживяното с подробности, виждам Образа пред мен, големите топли очи и нежната майчинска усмивка. Помня точно мига, в който си помислих, дали видението е действително, и Тя премигна няколко пъти с очите си, сякаш да ме убеди, че не сънувам!

Когато бяхме с мъжа ми в Марсилия, посетихме величествената църква “Нотр-Дам-дьо-ла-Гард”. Хилядите обети свидетелстваха за голямото почитание на марсилци към тяхната Покровителка. По стените бяха окачени многобройни картини, подарени от поклонниците, претворяващи посещението на Божията Майка при различни случаи: корабокрушение, самолетна катастрофа, пожар, при леглото на болен. Разглеждах ги с голямо душевно вълнение, защото изобразяваха същото Явление, което бях видяла и аз през ноември 1992 година.

По-късно художникът Йордан Йорданов-Юри ми направи две икони – на Христос и на Богородица. Не бях му разказвала за невероятното мое преживяване, но на иконата Божията Майка беше същата, каквато Я видях наяве!

Никога не забравих това дивно Богородично посещение, което винаги ме е укрепявало в трудните моменти!