Амфора

Амфора

Понякога съм сложна като амфора,
в която сипват мека медовина.
Отвън по мен рисували са хора.
До ръбовете стигнаха малцина.

Понякога докосваха ме тихо.
Ръцете им прегръщаха едва.
Наливат ме, разливам се, преливам!
От глина съм! От кал и от вода!

Красива съм отвън съвсем по женски,
а вътре съм дълбока тъмнина.
Калена в огъня, но всъщност крехка,
подобно амфора.
Но съм жена!