Лудата в парка

Лудата в парка

Мечтая да съм лудата във парка,
която брули клоните след дъжд,
и в най-измислената чаша от камбанка
да сипвам вино за поредния си мъж.

Да го напивам и с очи на куртизанка
под клоните със него да лежа.
Под най-прозрачната небесна сянка
със голия си смях да го сразя.

И най-безумните си думи да му казвам,
разсипана по топлата му плът.
В гласа си тънка нишка да протягам
от моя дъх до най-залутания мъж.

Мечтая да съм лудата във парка –
пияна от любов, да му крещя
и в най-горещия момент под сянката
като висулка ледена да се стопя.