За вярата и любовта в поезията на Светлана Чиглайска

“Без вяра любовта е само дума”, така е нарекла втората си книга Светлана Чиглайска. И чрез поезията в нея доказва правотата на това си твърдение – с всяко стихотворение в стихосбирката.

Тази книга откровено има място сред книгите, които определяме като интимна лирика. И вече си представям отегчителната гримаса на разните постмодерни скептици, за които този вид поезия е отживелица и не може да каже нищо ново в този повтарящ се свят.

Вярно е, нещата поне на вид са все едни и същи и тъкмо тук опираме до майсторството на твореца. Един и същ е, да речем, първият любовен трепет, но всеки художник, музикант или поет го вижда, възприема, тълкува и пресъздава по свой начин – според своята нагласа. И на първо място – според таланта си. Така са се получили незабелязани картини и световни шедьоври на живописта, еднодневни мелодийки и музика, надживяла времето си, сиви текстчета и поезия, която е вълнувала поколения.

Направих това малко отклонение, защото в своята книга “Без вяра любовта е само дума” Светлана ни поднася поезия, сътворена по всички закони на класическия стих, закони, които все по-уверено усвоява, за да може да използва оръжията им – метрика, ритмика, звучност и съзвучие, за да ни представи убедително и талантливо поетичните си вълнения и образи. Да ни внуши веруюто си, че наистина без вяра любовта е само дума. И в този смисъл стихотворението “Une fois” може да е ключът, към всичко написано в книгата.

Ах, колко съм се смяла с глас преди!
Любов от първи поглед? Няма начин!
А малко вяра никак не вреди...
Сега не мога даже да заплача.
...
Попила кръв, полепна пепелта
по клепките ми и нощта безлунна
погълна във безволие страстта.
Без вярата, любов е само дума...

И още два куплета от “Монолог”.

Искам, но вече не мога,
в нас да повярвам наистина –
гасне денят в моя поглед,
сякаш за други измислен е...

Спъвам се в рими сразени,
ритъмът (твоят) притиска ме.
Можеш ли (Имаш ли време?)
в мен да повярваш, но истински...

Няма как да не сравним първата стихосбирка на Светлана – “Осмели се да чувстваш” с новата й книга. В първата по прелестен начин доминира емоцията, книгата е отклик преди всичко на чувствата – в цялата им богата гама. Сега в “Без вяра любовта е само дума” има и още нещо. Осмислянето. Авторката по-често търси смисъла, обяснението на нещата. Вглежда се в света, който е извън емоциите. Не само описва емоционално, а достига до изводи. Което в никакъв случай не намалява силата на емоционалното, чрез което тя търси своите поетични среднощни събеседници.

В първия цикъл “Блясък от сълза” срещаме страници с много хубава, нежна, деликатна и откровена поезия. Това е един типично неин поетичен свят – Светлана се гмурва всеотдадено в емоциите си и същевременно много често запазва сякаш някаква скрита дистанция, от която наблюдава. В потвърждение на това ще си позволя да цитирам края на “Заглушен импулс”.

Почувствах го – със страхове зачеркнат
стихът ми промълвен със сухи устни
и със затворени очи погледнах
мига, от паметта ми скрит изкусно.

И хаос студен, и болка, и разруха
нахлуха във ума ми буреносно...
О, сън да бе – но не, когато чух я
да стене, задушена от въпроси,

душата ми, към мен обезверена...
Сгрешила съм импулсите да крия.
Животът не е театрална сцена
и задкулисни, в ролята сме ние...

В стихотворенията на Светлана емоциите и мислите са сгъстени до крайност. Тя умее да изрази това, което я вълнува, да ни каже това, което иска, само в пространството на няколко куплета, чужда е на многословието, обяснителността не е характерна за нейната лирика. И като добавим характерния й начин на писане, винаги ще разпознаем нейната поезия сред написаното от други автори.

Светлана Чиглайска с талант и чувствителност налага своя почерк, своя начин на общуване с този, който държи в ръка книгата й.

В творчеството си Светлана все повече започва да разбира и разгадава морето. Втората част на стихосбирката заема цикълът “Пясъчни откровения”. Стихотворенията тук от една страна свидетелстват как тя възприема морето, докосването си до морето – като неотменна част от поетичното битие на лиричната й героиня. А другото, което наистина е творчески успех, това е че успява да намери интересни паралели между движението на човешкия дух, на човешките емоции и вечното многолико движение на морето. И от това успоредяване най-често се ражда една галеща душата хармония.

В този цикъл открих и едно стихотворение, което ме впечатли по по-друг начин.

Бургаското литературно пространство – и лирично, и прозаично, е препълнено с декларации кой колко много обича града си и морето му. Казвам не творби, а декларации, защото наистина повечето писания са декларативни, плакатни, шаблонни и безизразни.

И изведнъж откривам два куплета, които са избликнали от сърцето на авторката.

Град на живи легенди и безсмъртни слова,
дишащ в собствен магично-пленителен ритъм,
романтични алеи, потопени в една
синьо-алена вечност... Мога да я изпитам,

щом очите ми грейнат, уловили брега
с мрежа чиста любов от усмивки събудени
и вълните разтворят всяко зрънце тъга –
аз прегръщам града. Как се чувствам ли? Влюбена...
(“Бряг на любовта”)

Без гръм и патос. Но с любов! Дай, Боже, повече такива признания в любов!

А пред нас вече е втората поетична книга на Светлана Чиглайска “Без вяра любовта е само дума”. Хубава, красива, развълнувана и вълнуваща, искрена женска поезия. Казвам “женска поезия” с най- искрен респект и уважение. Защото от многото, което съм изчел, съм се убедил, че женският талант достига емоционални дълбини, до които мъжкото писане понякога не може да се добере – кога от прекалено самочувствие, кога от откровено неможене.

Тя пътува през безкрайния и многолик свят на чувствата, за да сподели откровено какво е преживяла в това поетично пътешествие, да подаде ръка на читателя и да го поведе в пътеки, по които само сърцата и душите преминават.

Приемам тази книга като постижение на авторката по пътя, който е поела още от юношеството си. И като знам, като следя какво пише напоследък, приемам тази книга като нетърпеливо очакване на следващата, която, уверявам ви, ще е прекрасна. На страница 42 има едно стихотворение – “Безпаметна нощ”. То е моето стихотворение в тази книга. Прочетете го и така може би ще открехнете вратичка към следващата книга на Светлана. Тя е талантлив творец. И е имала щастието редактор на първата й книга да е човек, който постепенно се е превърнал в неин взискателен и мъдър наставник в необятния свет на поетичното творчество.

------------
Светлана Чиглайска, “Без вяра любовта е само дума”, лирика, изд. “Либра Скорп”, Б., 2025.
------------