Без(к)рай

Това не е книга за мъдрости, нито за светли пътища и чисти души. Тук няма “светлина в тунела”. Тази книга е за хора като мен – такива, които се опитват да оцелеят, докато всички останали си пият кафето и си мислят, че животът е някаква романтична приказка.

Вижте, не съм философ, нито мъдрец и слава Богу! Понякога дори изглеждам като човек, който въобще не знае какво прави. Знам, че не всичко знам, и точно това ме кара да продължавам. Не ми трябва нищо повече. Не съм тук, за да ви спасявам. Никой не излиза от този свят спасен. За всеки от нас има начало и край, а ние сме господари само на промеждутъка между двете. Не обичам приказки за райски градини и въздушни балони. Това е просто поредната лъжа, в която хората обичат да вярват, но не ги виня. Човек все трябва да вярва в нещо. Аз също го правя.

Тази книга е просто моята версия за нещата. За живота. За тези, които знаят, че всичко, което имаме, е моментът, и че нищо не трае вечно. И че след нас не остава нищо, освен думите. И не, няма да са уморя да го казвам. И не, няма нужда да бъде красиво. Няма нужда да бъде дълбоко. Това е просто за теб и за мен.

Ако си стигнал дотук, ако си тук днес, а не си се натресъл в някой бар, значи си по-силен от повечето хора, които съм срещала. И тогава, може би, ще се разпознаеш тук. Без философии, без излишни думи. Просто бъди истински и ще усетиш, че е точно за теб.

Виктория Топалска

------------