Борис Бухчев по ХристоФотевски

из “Изпълкомът заседава”

Нещастни са родените за тебе,
революцийо, и нека са нещастни!
Нещастието късно осъзнава
човекът, бързо в стадото поведен.
А в повечето случаи не може
да осъзнае колко е нещастен.
Като че беше вчера. На площада,
на главната вървяхме на парада,
в червения молебен, а отсреща
трибуна с наредени каскетлии.
към тях скандирахме прослава ние,
макар да знаехме, че заслужават
да бъдат долу свлечени и бити
за тъпотиите и за лъжите,
с които оплодиха ни живота.
Но стадото върви и стадно блее.
 
За да засити в празника стомаха
стои мъжът на дългата опашка,
на друга чака майката юнашка
за шепичка маслини, за месото
и за банани – дажбица килото.
Върви във крак, нещастнико, нали си
на Партията славна благодарен!
От въшкавото село те доведе,
панелка даде ти и щат в завода.
Де щеше иначе да видиш бойлер,
легла с матраци и в неделя кино.
На изборите своя глас й давай,
че твоят глас е глас на комунизма,
против световния капитализъм,
каквото и това да означава.
 
Сега върви в редиците строени,
усмихвай се на знамена червени!
Там е часът на твоята овация.
Но шум не вдигай след манифестация!
Това е правило през зима, лято.
Помни: мълчанието ти е злато!
На нашата история с афиша
един партиен секретар избърса
надве-натри полираната маса,
прозореца отвори и извика:
“Молчать! Не разсуждать!
Изпълкомът заседава!”
 

------------

* * *

Тоя влак за Бургас ще го спират.
Значи сън ще е топлият плаж.
И в устата ми вече напират
сто псувни – мой словесен пейзаж.
 
Там съм целият аз, с тях забравям,
че съм кротък, възпитан – там аз
по-нахален от гларуса ставам,
който цвъка без ред из Бургас.
 
Нежността си заменям със ярост.
(БеДеЖе-то е феномен.)
Няма влак, няма писък на гларус,
има делник противен за мен.
 

------------

из “Книга за свободата”
 
Не на площадите, а в нашите души
Тя – Свободата – се от страх руши.
Тя – цвете от невинното ни детство –
умира рано – тъй е по наследство.
Така е било тук до този ден.
Такъв е българският ген онаследен.
За Свободата се говори Свята, Мила,
но на малцина тук им стига сила
да вдигнат чело светло от възторга,
затуй до днес в живота като в морга
от тлена Свободата се руши
и в страх живеят нашите души.
И лесно смесвахме до тази дата
страхът, покорството и свободата.
 

---------------

Само за хора с чувство за хумор. Пародията е литературен жанр, който не бива да се подценява, и като такъв, в пародийния жанр не липсват и шедьоври. В никакъв случай не се подиграваме с паметта на поета Христо Фотев – но свободомислието ни позволява да приемем, че и противното мнение има правото на глас. На хората с чувство за хумор пожелаваме приятно четене и усмивки, на другите – просто да пренебрегнат текстовете.

Екипът на Меридиан 27
гр. Бургас, януари 2012 г.

---------------
P.S. Оригиналните стихове на Христо Фотев:
"Изпълкомът заседава"
"Тоя влак за Бургас..."
"Книга за свободата"