Идеята за книгата като медия в българския изследователски дискурс

Отношението между журналистиката и литературата е интересувало още О. Уайлд, който афористично твърди, че журналистиката не е четивна, а литературата никой не я чете. Около век по-късно Волфганг Бул задава тревожния въпрос: „Казват, че нямало нищо по-старо от вчерашния вестник. Биха ли могли тогава романът и стихотворението да бъдат по-актуални от вестника, който води всекидневната документация на времето” (Бул, „Български журналист”, 1988, кн. 10: 38). „Журналистиката несъмнено е по-млада от литературата, журналистиката не е нищо друго, освен всекидневната изява на литературата”, продължава Бул, включвайки се в свръхмодерния дебат за книгата и медията.

В българския контекст осмислянето на книгата като медия се свързва с изследванията на Георги Лозанов, Ани Гергова, Милена Цветкова. В статията си „Книгата преди, по време и след книгата” (Лозанов, Литературен вестник, бр.13, 2000: 1-2) Г. Лозанов проблематизира книгата като медия. Според него, книгата трябва да се освободи от фетишизиране и сакрализация, да се възстанови генеалогичната ѝ връзка с медийната публичност, да се анализира като първата медия, задала модела на масовата комуникация.

По принцип комуникационни посредници са езикът, знаците, писмеността, книгата, пресата, радиото, телевизията, интернет, предхождани от архетипите огън, пушек, огнище и т.н. Според Ани Гергова, книгата е близка до средствата за масова комуникация в следните аспекти: книгата е функциониращ обект и субект, който взаимодейства със социалните субекти и се включва в системата на социалните комуникации; в процеса на книгата може да се открият основните елементи на комуникационната верига: източник (автор и писане), съобщение (текстът), канал (материалният носител), реципиент (читател), обратна връзка (отзив, цитиране, рецензия и др.), информационен шум (манипулиране, цензуриране, фалшифициране, плагиатство и т.н.) (Гергова 1996)

Сериозно изследователско внимание в доказване на идеята за книгата като медия отделя М. Цветкова. Ще я представим по-подробно, поради приносното ѝ значение.

В статията си „За новия стар смисъл на книгата като медия” М. Цветкова оборва мненията, че книгата не е средство за масова комуникация. А те са:

• книгата не винаги носи и разпространява масова информация, тя носи много често тясноспециализирано знание;
• книгата не преследва бързина, незабавност и едновременност на предаването, а е по-скоро фонд за трайното, непреходното и внимателно обмисленото;
• комуникаторът (авторът) при книгата не е групов комуникационен обект, подвластен на корпоративна дисциплина и произвеждащ под контрола на медийната политика на институцията, а е автономен, творящ и генериращ идеи и текстове;
• целта на комуникатора при книгата много рядко е информационно въздействие (защото много лесно се разпознава като такава), а информационен обмен и взаимодействие;
• съдържанието, „съобщението” при книгата не е длъжно да съвпада с публикационната програма на медията;
• аудиторията на книгата само в някои случаи може да се нарече масова, при четенето не съществува синхронността, симулативността, всеприсъствието при възприемането на „паралелните” медии, четенето е по-скоро интимно, отколкото публично, по-скоро анархистично, отколкото дисциплинирано и т.н.;
• процесът на комуникация с книгата е много по-близък и често по-ефективен от най-емпатично настроеното междуличностно или индивидуално общуване.

Отричайки всичко това, М. Цветкова твърди, че „книгата в действие” обхваща целия комуникационен цикъл в неговата пълнота и завършеност. Авторът, като комуникатор и инициатор на комуникацията, текстът (съобщението) и читателят (реципиентът) са в непрекъснато взаимодействие и в една и съща последователност.

М. Цветкова търси автентичния смисъл на книгата като медия и чрез т. нар. генеалогичен подход. Тя се опира на идеите на Е. Хол, Х. Хас и М. Маклуън за човешките артефакти (книгите, телефонът, телевизорът, компютърът) като телесни екстензии. Много важна е идеята на Маклуън („Закони на медиите”) за „писаното слово като медия”. Оттук и увереността, че книгата е универсална медия.

Според М. Цветкова книгата е интровертен тип медия, защото е средство за самообщуване. Тя следва логиката на информационния процес: „търсене-откриване-преработване-предаване”. Книгата се определя от М.Цветкова и като синтетичен тип медия, защото предлага синтетичен тип комуникация.

Дебатът книга-медия се свързва с важния проблем за еволюцията на книгата и четенето в Постгутенберговата епоха. В историята на книгата тя променя формата си, като материалната ѝ реализация се минимизира и напуска класическото определение за две корици и книжно тяло. В движението печатна книга – аудио и аудиовизуална книга – дигитална книга, електронната книга е „вододел”, според Дик Брас от Microsoft. Електронните книги променят традиционното четене като телесна функция и налагат четенето “hands free” (свободни ръце). Най-големият в света интернет магазин Amazon съобщи през август 2010 г., че за първи път електронните книги са превишили по продажба хартиените си първоизточници. Новите технологии за четене Kindie, Kindie DX и базираните на Android съществено са задминали продажбите на класическите книги (съотношението е 100:180, без да се отчитат безплатно разпространяваните електронни книги).

Същевременно, „съвременните мултимедийни книги са доказателство за извършващия се сега обратен процес на синкретизъм, на сливането на всички медийни канали и технологии в една среда, отново наричана книга”. (Цветкова, М. „Книгата като тяло”, Култура, 2005, бр. 7)

 Интересен пример, който дава М. Цветкова е, че мултимедийната версия на „Алиса” на руския пазар е синтез от всички медии във формата на интерактивна книга: текст на английски и руски, речник, езикови и литературни коментари, биография на Л. Карол, 7 часа аудио-разказ, триизмерна анимация, говорещи илюстрации, слайд-шоу с класическа музика, възможности за намеса на читателя в интерактивни игри, в оформянето на дизайн, шрифт и т.н.

 В същата статия „Книгата като тяло” М. Цветкова отбелязва още един любопитен факт в модерното съполагане книга: медия – устройствата за четене на е-книги все повече се оприличават на книжното тяло, защото са двустранични (с два екрана – ляв и десен), гъвкави на принципа на кориците и даже – в кожени подвързии .

”Безтелесните” книги и медии (съвременните мултимедийни книги и online медии) са еволюция от взаимодействието литературен текст и медиатекст, проявяващо се в междутекстови връзки, трансформативност, жанрови смесвания.

В напрегнатия дебат за „литературната отстъпчивост” и „медийната агресия” става все по-ясно, че за да се изследват и използват новите мултимедии, трябва да се познава културата на книгата.

----------------

Литература

Бул 1988: Бул, В. Журналистика и литература – утопия ли е това? – В: Български журналист, 1988, кн. 10;

Гергова 1996: Гергова, А. Книгознание, София, 1996;

Иванова 2008: Иванова, П. Телевизионни жанрове в праймтайма на БНТ1, bTV и Нова телевизия. Модел на литературно-телевизионните жанрови разкази. – В: Литературата, 2008, кн. 4;

Лозанов 2000: Лозанов, Г. Книгата преди, по време и след книгата. – В: Литературен вестник, бр. 13, 2000;

Мартинес 2008: Мартинес, Т. Елой. Журналистика и разказ: предизвикателства за ХХІ век. –В: Литературата, 2008, кн. 4;

Цветкова 2003: Цветкова, М. За новия стар смисъл на книгата като медия;

Цветкова 2005: Цветкова, М. Идеята – първата медия;

Цветкова 2005: Цветкова, М. Книгата като тяло – Култура, 2005, бр.7.

----------------
Из книгата: "Литература и медии"