“Стихчита” за бургЪзлии

* * *

Двамата клошари, гадни, мръсни,
на ъгъла “Батак” и на “Копривщица”,
До будката за вестници, до Руската,
говореха за Йовков. Даже спореха.

Ибахси аз! Ни зная ко да мисла...

* * *

Злувещу мирис на кюфтаци!
Батко, кът “Балкантурис”.
Ко са тъпчити, шкимбаци?
Хапвайти марулен лис!

Нацията са ошишка!
Пукат, пият, въй, Судом!
Аз шса съблека пу пишка.
И ши мидитирам. “Омм... “

* * *

Хлъдилника са прииба.
Сичку вътри смарангяса.
Сплу ми сяква виселба.
Тъз съдба що ми дой, ся?

Ай, динята съм я ибал.
Ма вряла водка, батко – плача!
Напрау съм кът изтрищял.
Ай, другади ши гледам мача.

* * *

Ей ся, сида си и си мисла:
“На, ей тва, батко, е любов!”
Явно ни съм някъв дрислю.
И са чуствам къто нов.

На сички, дет ма поздравиха,
Идно ши кажа: “Въй, Мирси!”
Манее, напрау ма разбихa!
И вий, Чистити Се да сти!

* * *

Силну гневну стихчи за бургазлии:

Ай, ибах та и дъжда!
Шеснайси пъти са намокрих!
Вечи фащами ръжда
и забрайхми кво е “потни”.

Бахти глупустити, батко!
Се вали и се вали!
Ари, казвам го накратко:
Ний Бургас ли сми или?...

* * *

Ко ма гледаш злобну, сельо?
Ко кът караш Беимве?
Сигурно читеш Куелю,
Помня та! ЕнДиСиВе.

Помогни й, на жината!
И на теб ши кай “Мирси!”
Ни ти ходи на кулата?
Бахти и бастуна си!

Кво ти пречеше, тъз булка,
чи я блъсна “на назад”?
Кът та гледам, с тъз къчулка,
зад вулана... Психупат!

* * *

Бах тоз дъж, кафа ми стана!
Вали, ши кайш, чи е путоп.
Ква дипресия ма фана...
Чуствам са кът мокър гроб.

Ей на, ся, на свитофара,
идин кавал с ено такси
на маймуна ма дукара...
викам “Пидирас, мирси!”

Станах гьол-вода, ма кална.
Чак чадъра ми насра.
Аве, майка ти, сакрална!
Ми ся как шса прибера?

* * *

Са изпасах на капана.
Зех си рибена чурба.
Кефих са, кът мазна гана.
Рано било? Да, бе, да!

Скибах Радо и Надежда.
Той – шкимбе, а тя – къфе.
Въй, по сичко си изглежда,
съм намахано ефе.

* * *

Гледам, ся, по БНТ- ту,
в София валяло сняк.
Баахти жълтити павета!
Ский, ко стаа, ве, маняк!

Аз за ко ни й са кефа!
Нит капани, нит муре!
На спатия викат “трефа”
На хавата – “джамбуре”.

На, той, Смирненски им каза:
“O, шумен и разблуден град!
Твойти иликтрични глобуси
всуе тъй празнично блистат!”

* * *

Таз сабалян, рану-рану
плющях чурбица на капанити.
Ма, беши ми ено насрануу,
сякаш съм от наибанити.

Батко, фряш пинсионери!
Винуту им – в пълни чаши.
Секи писка и са звери!
Въй, напрау са уплаших!

И си викам: “Ский, ташак!
Уриваха урталъка!
Нямат стинки, пък, на, пак
зимат си мизе и пукат!”

* * *

Тоз, тамплиера, многу прос.
Фанал, чи написал, батко:
взривил са някъв трафупост.
Без да знай. На, ней ли шматка?

И сички пубесняха, въй!
Тва, водищи, тва рипортери.
Пък глупусти, остъй, остъй!
От тях ма заболя джигера.

* * *

Ский, пуснах са надолу,
ви каам пълен леш!
Аве, аланкоoлу,
Напрау Бангладеш!

Кът някви изтървани,
хукнали пу Шпарца
сърчица пимбяни.
Напука ми са “Quartz”- а.

Харабийка, ясну –
любов, там, туй-унуй...
и сички каки бясну
ги сърби за ..й.

Ма, нека са убичат!
То, Свити Валинтин.
С китки да са кичът!
Аз зех пулвинка джин.

* * *

Събуждам са и скибам – дъж.
Викам “Въй, ибахси мамата!”
Кафясах да са прая мъж.
Два дена сняк ми беши драмата.

Гледам, ся, Милена плачи.
Дъждъ ни приибал снигъ.
Стига ма! На, ский, обачи,
топлу e. Сняк – ДъГъДъ!

* * *

Въй, ЧНГ, ибахти!
Снощи многу са нахакахми.
Вий, пък, да ни са усрахти?
Щото ние са наакахми.

Дънкито ми е изцапану.
(Ни помня, батко, ко съм праил).
`ма съм пишлиме отракану,
сичко лошу съм забраил.

* * *

Въъ, и Колида дуйде!
Секи са запукал някъди,
да са праи на ринде.
Поздрави фърчът отсякъди.

На, пласирам са и аз:
Да сти живи, да сти здрави!
Пустуянно да сти в час
и чистити и курави!

* * *

Въй, сички как са разриваха
на кирилица, на глаголица.
Тва, задет на приибаха
да ставами културна столица.

Ари, стига са излагайти!
Остъйти ги тез компликсари!
Нидейти толкоз ниску падайти!
Бургазлии сми тишкари!

* * *

Глеам някакви писатили
са заплюли из фейсбуцити.
Бе, търсети си издатили,
ский, ибахти и кютуцити!

Кументари, прустутии,
ма са дъвчат на катил!
За общински субсидии
стават, батко, за ризил.

Слушай, ве, бургашки гении,
на пирото морен тружиник!
Направо сти кът свинска тения,
сички осемнайси дружества.

* * *

Въй, неска, батко, многу тиху
Тва, се едно ти свири щрайх.
Снощи с бай Нас прайхми “Иху”
(aз на маймуна са напрайх).

И ся сида и ближа рани.
Нъли знайти – “Вечи не!”
Ибахти, пихми кът съдрани,
ма хубуу беши. Пак ши е!

* * *

Въй, ибахси, пак са стопли!
Муцкити са пу пулички.
Ми, каталясахми ут вопли!
Ут бахър умряхми сички.

И ся, ох кеф! Мангалску ляту!
Неска гледам – хъп на плажа.
Фърлям якиту кусмату.
“Лайф ис лайф” ей ся ши кажа!

* * *

Въй, тъз е мноу проста фитка!
Напрайла филм, ръзийш ли!
“Туй е” – вика – “кът визитка”:
Нъсрани, упикани пиещи.

Ма чуй, ма, оу, куза английска!
Хуу са вижти на ко мязати!
Идвати на харабийску
и кът прасета са одрязвати.

* * *

Върва си, аз, по Шпарца, батко,
нахилил съм са кът луна.
Ено хавелчи кльопа сладко,
другу писка “На-на-на!”

И няква сакатлийска гега
утива, иска да ги бий!
Пречили му, те, на него!
Вика “Ся ши вийти, вий!”

Слушай, ве, маря космата!
Ни гледаш ли, чи са дица?
Кът ти шибна два туката,
Шти са хилят тез лица.

Ко са звериш, а, рогачо?
Ко са пулиш, ве, миндил?
Шта напрая на гаспачо!
Шта разбия, ве, миндил!

* * *

Капанити е адски фраш!
Пукат, пият, са осират...
Ни ходят, там, на Бигликташ,
ми по брига ни се са спират.

Уругвайци*, танганайци,
кафа от сякакви рогачи!
Щъкат някакви пампайци*,
Бургазлийчита, обачи!

---------------------------------------------
* уругваец (бург.) – жител на Ямбол, заради буквата “Y” в автомобилния номер
* пампаец (бург.) – дете, мънинко дитенци, хавелчи

* * *

Въй, малее, бахти и пороя!
Курау на изхака, батко!
Напрау кът творба на Гоя!
Викам си “Ся, охаа, хладко”

Ма свърши са за нула времи
и дажи плочника исъхна.
Сиктир, бе, пука, чи ми дреми!
Ина мастика ся ши лъхна.

* * *

Бургашко хайку:

Бахър е неска.
Въй, ибахти лятуто!
Ай сиктир, кафа!

* * *

Утивам на протеста, батко
и викам “Ся, поне ш`са двеста”
Да, бе, двеста, таратанци!
Скромни пичуи, без ланци,
Викат “Долу!” и подсмърчат.
Валии! Напрау си са гърчат!

Идин зима и мигафона.
Вика: “Да го духат сички!”
И големи, и мънички
зеха да ривът на фона:
“Ууу, да слизат от амвона!”
Почнаха да псуят гадну.
Посли стана мноу хладну.

* * *

Ибахти скапания дъж!
Намокри ми са, батко, дънкито!
Напраих са на мега мъж,
обачи хич ни стана фънкито.

Пък оня скапан пидирас,
дето ма оля със “Форда”,
ши го и*а и него, аз.
... странджанската тъпа морда...

* * *

Ай, свърши са и тъз година!
Ни беши мноу хараби,
ма, ари, мина и замина.
Да ни й скърцами зъби!

Имаши хави издохани,
станаха и кофти гафуви.
Някъв пидирас зачохлен
гадно са взриви в Сарафуву.

Иначи по плажа джиткахми,
мъстички, бири, тва-онва...
Пу знойни каки пак са литкахми.
Е, туй си е чувещинка!

И ари ся да я посрещами!
Ут купон да са излбещими!
И сички да сти ми курави!
Маняци, батки – саму здрави!

* * *

Маа, бахти студ, ибахти дъж!
Улицити мрачни, сиви.
Сички – и жина и мъж
са са свили кът моливи.

Само шатрити на “Тройката”
таят румантиката скрита
там пичувити чупат стойки,
праят са на “Долче вита”.

* * *

И ко? Гърмя, трищя, валя...
стана мазало и локви.
Чукундур с ена кола,
батко, зверски ма измокри.

Да, ма ся пиче кът бясно.
Жега, слънци, пот и гларус.
Сичко тряа да е ясно –
се едно е юли-авгус.

Събота, ниделя – плаж.
Посли – риби и мастики.
С нашти хора антураж,
хараби сми, дет са вика.

* * *

Неска, батко, ни пиче
То и вчера ни пичеши
Умни хора викат, че
“лятото, кот беши-беши”

Ху`у, ма курортисти бол.
Идват, дрискат, заминават.
На морето викат “гьол”
и със него са ибават.

Маа, къв кеф, чи заваля!
Ся на плажа да го духат.
Ай, хапнети скордаля,
20 кинта ш`ва опухат.

* * *

Въй, много файско е на плажа неска!
Напрау пари пясъка, водата – чай.
Довечира на мача ко ши трескам?
Мастичка ледена с айрянец май.

Ский, въобще ни мога да ги мисля
тези дет живеят на поле!
Тука и най-смотаният дрисльо
са кефи на морето от воле.

* * *

Когат приключи гадният дъждец,
ши плъзнат мощно хиляди мъшруми
и по разкалянити горски друми
ши хукнат мъшруум пикъри безброй.

Ма на тогава вечи е опасно,
щот секи дет разбира, не разбира,
шси набере съм факин дърти доузън
и ши го тръшни смъртоносен пойзън!

* * *

Ууу, най-накрая пекна слънци!
Хавелити по Шпарца – хъп!
Колилета дрънкат звънци.
Ши стоплим и примръзнал гръб.

* * *

Ми то, ибахти бахърлъка!
Кафа от тоз противен дъж!
Въй, неска е голяма мъка!
Вънка хич не е за мъж!

* * *

Вдъхновену от Шекспир, сонетити му

Когато ходилата ти, изнежени от зимнити чорапи,
са разкървят от летнити обувки
И вместо водка вечи пийш мастичка,
да знайш – хаменото та вече хапи.
И на морето почваш да са пличкаш.