Ах, колко е хубаво!

Имали сме и други сватби,
но като Вашата – не!
Тони

Семейството на Петя и Слави Алексиеви от Варна празнуваха две големи събития в своя живот: 70 години от рождението на Петя и 60 години от раждането на семейството им: ЮБИЛЕЙ И ЗЛАТНА СВАТБА! Събра се цялото им многолюдно семейство, в което се вписват, подобно на Олимпийските кръгове, пет кръга: на юбилярите, на трите дъщери: Мими, Краси и Силвия, в чиито семейства израства кръгът на внуците: Николай, Станислав, Муса, Шади, Тарик и най-малкият Пламен. Всички бяха дошли в хотел-ресторант “Бялата къща” – недалеко от морския бряг, да засвидетелствуват своята благодарност, признателност и обич към родителите си и към баба и дядо.

Кръстничеството, което е било на голяма почит в българската традиция и тук има своето продължение. От двете страни на “булката и зетя” са седнали кръстниците: Горанка и Иван Желязкови. “Всяка година – ето вече 50 години наред, ние сме заедно и то не само веднъж в годината, когато идват като на кръстници – споделя с видима радост Иван – а и през други дни и по други поводи. И децата ни се сприятелиха и дори подновиха кръстничеството: дъщерята и зетят ни кръстиха Станислав, внука на Петя и Слави”. Още две от присъстващите семейства са обвързани с тези почитани взаимоотношения.

И приятелите не са забравени. С някои от тях семейството на Петя и Слави поддържа приятелство от годините, когато заедно са работили или учили, с други са се сближили по-отскоро, но за всички има обич в сърцата на юбилярите. Тази обич е взаимна.

Ако за присъстващите, за богатото по личен избор меню, за вежливите сервитьорки Тони и Люба лесно се пише, то трудно се описва атмосферата, приповдигнатия дух, който пет часа ни държа в плен, защото градусите на всеобщото въодушевление биваха повдигани от многото изненади, поднесени от семействата на дъщерите, от засвидетелствуваната обич на внуците и непринуденото държане на най-малкия внук, на Пламен. Сърдечни поздрави и искрени благопожелания поднесоха и приятелите, които видимо бяха радостни и щастливи, че могат със слово и песен да допринесат за сътворяване на магията, наречена настроение.

Изненадите? Не могат да се опишат всички, но най-впечатляващите: снимките на юбилярите, предназначени за всяко семейство, за всеки гост; разкошната торта и шампанското, фойерверките, “горчиво”то за юбилярите; драматизацията на Петела и Кокошката, при която съпругът с гордост заявява, че неговата половинка в живота не може да бъде кокошка, дори тогава, когато той е петел, тя винаги е СЪПРУГА.

Импровизираният концерт от любими песни, изнесен от приятелките, с които Петя участва в певчески хорове, семената на красиви цветя, сувенирът – подарък за всеки... Невероятни, неповторими и неуморими бяха “младоженците”. Бяхме свидетели на нов, най-съвременен начин на празнуване, при който се произнасяха благодарствени слова от децата към родителите, ненатрапчиви съвети от родителите към децата, клетвени думи за вярност и преданост към род и Родина. Имаше уважение, обич, любов, доброта, сплотеност, разбирателство...

Всичко това действаше като вълшебно лекарство. Колко пъти ми се налагаше да изпъшкам, че ме заболява тук и там, а вместо това от мене се изтръгваше: АХ, КОЛКО Е ХУБАВО! Много пъти ще си повтарям това, когато си спомня и когато видя видеорепортажа на Илия Стоев, запечатал това незабравимо изживяване. Ах, колко бе хубаво!

АХ, КОЛКО Е ХУБАВО!