Анхиало в кореспонденцията на Яворов

Анхиало в кореспонденцията на Яворов

Словесният портрет на Анхиало от края на ХІХ век е свързан преди всичко с имената на писатели и пътешественици, които за кратко са пребивавали по това време в този античен град. Яворов прави изключение.

През пролетта на 1884 година Константин Иречек предприема четвъртата си обиколка из България. След Котел, Карнобат, Айтос и Бургас, на 12 юли с. г. Иречек е в Анхиало – за два дни. “Със своите оживени улици той (Анхиало, б.а.) има повече градски вид, отколкото Бургас...” – впечатлява се чужденецът. Вятърни мелници, купища сол, лабиринти от тесни улички, дървени къщи – притиснати една към друга, големи бели мартини (гларуси) с неистови крясъци... “Корсото” е при едно малко кафене, навсякъде подпийнали групички, весела глъчка и песни.

Петнадесет години по-късно Антон Страшимиров прави предизборна обиколка из Бургаския край като кандидат за народен представител от Демократическата партия. След събрание през м. юни 1899 година в с. Св. Никола (Черноморец) тръгва на кон за Бургас, а след Бургас – за Анхиало. Той не за първи път е в това градче, но отново в пътеписа “Български черноморски бряг” се впечатлява от крилатите вятърни мелници при входа, от високите купища сол и черните като маслини очи на красивите гъркини. Не ще подмине с равнодушие и изобилието от лихвари в това сравнително малко селище.

П. К. Яворов пристига в Анхиало на 3 септември 1899 година, следобед, по суша. Пет дни са необходими на поета, за да се опомни от омаята на този нов свят и да сподели впечатленията си с близък човек. “Тино, на 1-ви тръгнах от Стралджа, на 2-ри бях в Бургас, а на 3-ти вечерта ветрените мелници край Ахиело приветливо помахваха насреща ми широките си платнени криле” – споделя с по-малката си сестра Екатерина Яворов в първото си писмо от Анхиало на 3 септември 1899  година. Това са и първите щрихи на поета към словесния портрет на Анхиало.

С подробното описание на квартирата се хвърля светлина върху архитектурния профил на селището: двукати дървени къщи с широки еркери над тесните улички, чиито прозорци гледат едни в други и събуждат провинциалното любопитство по комшийски. С характеристиката на хазяите – дядо Хрисо – старият лихвар, баба Аница и хубавата Елфина, се прави опит да се надникне по-дълбоко в провинциалния семеен бит на анхиалци в края на ХІХ век. Не липсват и домашните прислужници, подгонени от беднотията и дошли някъде от околните села.

Ще стане дума и за климата на Анхиало: “Климатът ми се вижда тук много добър – умерен – успокоява сестра си Яворов – с източният вятър, който другаде е тъй мразовит, тук е топъл като южния, защото вее откъм морето и е напоен с влага”.

“За морето ще стане дума по-късно” – обещава Яворов.

Във второто писмо от 18 септември 1899 година до сестра си Мина Яворов притуря нови щрихи към словесния портрет на Анхиало. Поводът е ранното привършване на гроздобера в този край. Аналогът с Чирпан се налага с неизбежност. Докато в Чирпан гроздоберът е седмици по-късно, тук, в Анхиало, известен лозарски район, прибирането на гроздето става през втората половина на м. септември. “Тук оставят кютюците високи и разклонени, като някое овощно дръвче, а тъй гроздето е повече изложено на слънцето, та и по-скоро зрее” – подробно обяснява причината на по-голямата си сестра Мина.

Подробно е описанието и на ритуала в Анхиало по посрещането на талигите, които пристигат тържествено натоварени от гроздовите масиви: “Тъпанарите стоят накрай града и щом се зададе кола с грозде – тук носят с талиги, а не с кораби – та казвам, щом се зададе кола с грозде, тръгват пред нея, заблъскват тъпана, писнат зурните, заскачат кючеците и с този салтанат гроздето се занася до вкъщи”.

Съдбата на анхиалските чиновници по това време е незавидна – според писмото от 18 септември 1899 година – превръщат се в свети безсребреници, поради нередовното изплащане на заплатите. Основателни са и притесненията на поета поради тази причина, че не може да изпрати армаган до Чирпан от една-две оки риба-марината, приготвена по анхиалски в гостилницата.

П. К. Яворов продължава темата за безпаричната съдба на анхиалските чиновници и в послеслова към писмото от 26 септември с. г. до сестра си Екатерина в Чирпан: “Правителството играе една срамотна комедия – възмущава се поетът. – Ето след два часа втора телеграма, която отменя първата и се възпира изплащането до второ разпореждане”.

Анхиало и морето! Може ли словесен портрет на Анхиало без морето? И въпреки, че още в първото си писмо до сестра си Екатерина, от 8 септември с. г., Яворов с гордост съобщава, че е постоянно край морето, което почти отвсякъде обгръща Анхиало, и обещава в следващите писма да пише повече за него, до известна степен не изпълнява обещанието си. Причината не е в това, че носталгията и проблемите започват да изпълват все по-плътно анхиалския делник на поета. Причината е, че Яворов започва да не гледа на морето като на нещо външно, с което би могъл романтично да оцвети епистоларните си изповеди. Морето вече се превръща от фон в неотменна същност на поета. През м. януари се раждат и първите стихове в Анхиало, вдъхновени от морето:

Обгръщам с поглед далнините:
безкрайно си – води, води!...
Пенливи, къдрави – вълните.
Гъмжат по твоите гърди.
“Към морето”

И в следващите писма на Яворов до близките си в Чирпан откриваме интересни щрихи към словесния портрет на Анхиало: за отбелязването на празничния календар, за делничните взаимоотношения, за провинциалната завист и други. Поетът иска да разкаже за всичко. Но писмото му от 7 февруари 1900 година до д-р Кръстев притуря най-ярките социални контури към портрета на Анхиало. Поводът за това писмо-отговор е абонаментът за сп. “Мисъл” в Анхиало, който удря “о камък”. “Ахиело, както и съседното градче Месемврия, е център изключително гръцки – оплаква се Яворов на д-р Кръстев, – само по правителствени учреждения човек може да разбере, че се намира в България”. Установяването на гърцизма от началото на ХІХ век определя облика на много селища по Южното Черноморие. Това определя и духовния облик на Анхиало преди повече от столетие. “Но и от 20-тях души чиновници – продължава писмото си отговор Яворов до д-р Кръстев – заедно с 3 основни и 4 класни учители, нема нито един поне да пожелае да се абонира, защото всеки получава и чете своя вестник на партията, към която принадлежи сам – и то може би само за това, че едни от такивато вестници се изпращат безплатно...”.

Това се отнася предимно за държавните чиновници. Яворов обръща поглед и към училищата – класните и основните в Анхиало. И тук бездуховността е потресаеща. Оправданието в класните училища е, че министерството може да направи абонамент, а в основните – че получават няколко списание и повече не са им нужни. “Трябва да се признае – заключава в първата част на писмото, – че е подвиг, който изисква не малко пожертвователност, да се предприеме у нас издаването на едно добро литературно списание”.

П. К. Яворов е в Анхиало от 3 септември 1899 година до 27 септември 1900 година. През втората половина от пребиваването си той се задълбочава предимно в литературните си дела, особено след успеха на “Калиопа”, и около проблема за преместването си и може би затова в кореспонденцията му липсват нови щрихи към словесния портрет на Анхиало.

За този едногодишен период в Анхиало поетът ще си спомня често след това. През м. април 1914 година, когато диктува недовършената си автобиография на Владимир Василев, той скромно ще отбележи: “В Анхиало написах “Калиопа”, вдъхновен от една хубава мома българка; съжалявах, че не съм се оженил за нея... Идвах в Чирпан в отпуск и исках да остана при баща си на търговия, но той не се съгласи. Като се върнах в Анхиало взеха да ме гледат много особено... Чак на втория ден ми дават една пощенска карта от д-р Кръстев, която станала достояние на целия град; изпращат ми хонорар и излезлите течения от “Мисъл”.

Идвал ли е Яворов в Анхиало след заминаването си – края на м. септември 1900 година? Мемоарните страници на Таня Страшимирова “Яворов в Поморие” дават отговор на този въпрос. Яворов пристига отново в Анхиало около 1903 година (споменът не е датиран) с още трима млади мъже, сред които е и председателят на учителския съюз Георги Пенчев. Трябва да изнесе сказка за македонското революционно движение в читалище “Просвета”. Възторженото посрещане, гостоприемството на младата акушерка Таня Страшимирова – майка на поетесата Весела Страшимирова, привечерната разходка с малката рибарска лодка в Бургаския залив... Рой спомени нахлуват в сърцето на поета. Какво ли е развълнувало най-много Яворов? Може би отсъствието и задомяването на любимата Нонка Чипева? А може би промените, които са настъпили в социалния портрет на Анхиало през това кратко отсъствие?

-------------------

Публ. в “Аз не живея, аз горя”, сборник материали от Втората националната научна конференция, организирана по случай 110-годишнината от Анхиалския дебют на Пейо Яворов, Поморие, 2010 г.

-------------------