Атанас Ванчев дьо Траси: Каква чест, какво щастие, че българите са дали такъв велик поет като Яворов

Атанас Ванчев дьо Траси е роден през 1940 г. в град Хасково. Завършил е френска филология с втора специалност класическа филология в СУ “Св. Климент Охридски”. Специализирал е в Сорбоната (Париж), където защитава докторска дисертация върху творчеството на Пол Верлен. По-късно завършва института за източни езици и руска филология в Сорбоната – с докторат върху творчеството на Достоевски.

Автор е на 74 стихосбирки, издадени на френски език. Превеждал е на френски редица български поети. Носител е на звания и награди, сред които “Кавалер на златната роза на поезията” (Лион), Литературната награда “Солензара” (Корсика), Голямата награда за поезия на град Париж, медала “За заслуги към Франция”, наградата “Стендал” на Министерството на външните работи на Франция и др. Неговите стихосбирки са преведени на 29 езика и е на “ти” с културата на арабския свят. Един от най-добрите 50 преводачи на световната поезия.

---------------

Атанас Ванчев дьо Траси: Каква чест, какво щастие, че българите са дали такъв велик поет като Яворов.

– Преди десетилетия Вие сте напуснали България, но винаги сте отбелязвали, че не се чувствате дисидент.

– Дисидент е една ужасна дума, измислена от болни умове.

– Какво ви даде Франция?

– Култура, култура, култура. Във Франция има един много силен културен елит. Но напоследък Франция много се измени. Милиони французи живеят в мизерия. Затова са и тези революционни движения.

– Кога за последен път сте били в България и как я видяхте?

– През лятото на 2018 година. Много се е изменила и то към лошо, както Франция. Дивият капитализъм унищожава всички добро, откъдето мине. Но България си остава моята родина и колкото повече остарявам, толкова по-скъпа ми става. Въпреки че живея вече 55 години във Франция. Но аз също така пътувах и живях в много други страни.

– Превели сте на френски език редица български поети, сред които Христо Ботев, а сега и книгата “Яворов и морето”, чиято премиера ще се състои тази година през месец април в Поморие. Какви чувства Ви спохождаха, когато превеждахте поетичните текстове на младия Яворов? През далечната 1899 година съдбата го изпраща да работи като пощенски телеграфист в Анхиало, където е всъщност истинският творчески дебют на поета чрез поемата “Калиопа”.

– Яворов е един трагичен поет. Той влиза в списъка на т.нар. “прокълнати поети”. Разбира се, той е един огромен талант от световно значение. Аз съм слънчев поет и преводът на мрачни безизходни стихове ме измъчваше. Но много гениални поети като Яворов са приятели с тъгата.

– Вие сте сред номинираните за носител на Нобелова награда за литература за 2019-та, а призовете за 2018-та и 2019-та ще се връчат през настоящата година. Сигурно е много вълнуващо да бъдете сред избраните. Бихте ли споделили повече информация около издигането на вашата кандидатура и подкрепата, която сте получили?

– Първи ме подкрепиха Съюзът на бразилските поети и Съюзът на боливийските поети. След това към тях се присъединиха поетите от Русия, Казахстан, Тайван, Украйна, Дания и т.н., както и няколко академии и университети от цял свят и над 300 поети от цял свят индивидуално подкрепят моята номинация.

Разбрах колко много хора ценят моята поезия и колко много хора ме обичат. Всичко това грее сърцето.

– Ако имахте възможността да присъствате на това културно събитие в Поморие, какви слова бихте споделили с хората, които обичат и ценят Яворовата поезия?

– Бих казал: Каква чест, какво щастие, че българите са дали такъв велик поет като Яворов. Той е една огромна звезда в поетичното небе на България, която е дала толкова много добри поети.
Но Яворов е нашият учител, нашият духовен предтеча.
Благодаря на групата родолюбиви българи, които публикуват днес неговите стихове, вдъхновени от чаровното море на Поморие.

---------------
Публ. в електронното издание “Liberta”.
---------------
П. К. Яворов, “Яворов и морето // Yavorov et la mer” (стихотворения от П. К. Яворов писани в “анхиалския период”; двуезична (български // френски); превод на френски Атанас Ванчев дьо Траси), изд. “Либра Скорп”, Бургас, 2019.
---------------