Азбучно благословение

Нека припомним словосъдържанието на нашата азбука: Азъ, Буки, Веде, Глаголи, Добро, Ест, Живети, Дзело, Земли…

Всеки българин ще каже, че почти разбира отделните думи. Но дали азбуката е наистина разказ, поучение, напътствие?

В науката са изказвани всякакви предположения, но достоверен новобългарски превод не бе направен. Ние разсъждаваме така: ако начертанията на буквите идват от древни български писмена, неизвестното в “говора” на азбуката ще да е свързано с древнобългарски език. В науката се смята, че този език е изчезнал у българския народ, но същевременно се знае, че прякото му продължение е чувашкият език, а чувашите се съзнават като българи. И дойдохме до решението да сравним неизвестното от азбуката с чувашкия речник.

Ключ на азбуката е самата първа буква и дума АЗЪ. Досега се смяташе, че това е личното местоимение АЗ. Тази дума обаче е глагол в заповедно наклонение и означава ПОМНИ, ГЛЕДАЙ (чувашкото азън, азъ – помни). Следващата дума БУКИ букви, е пряко допълнение в множествено число. Така получаваме първото изречение от азбуката – ПОМНИ БУКВИТЕ! ВЕДЕ означава разбирай, а ГЛАГОЛИ значи думите. Следователно ВЕДЕ ГЛАГОЛИ трябва да се чете ПОМНИ, РАЗБИРАЙ ДУМИТЕ! После: добро, ест, живети, дзело, земли трябва да се чете ДОБРО Е ДА СЕ ЖИВЕЕ ТВЪРДО на ЗЕМЯТА. Следва ИЖЕ – И, КАКО – КАКТО, ЛЮДЕ – ХОРА, МИСЛИТЕ – МИСЛИТЕ, НАШ ОН ПОКОЙ означава ТОВА Е НАШИЯТ ДУШЕВЕН ПОКОЙ. РЪЦИ СЛОВО ТВЪРДО означава ПРОИЗНАСЯЙ СЛОВОТО ТВЪРДО! УК е от чувашкото ЮК – напредвай! ФРЪТ е от ЪВЪРТ – лети (фърчи, фъркам), ХЕР е от ХЪР – размисляй се! ША е от чувашкото ШЪТ – червей или планина. ЕР-голям – мъжът, ЕР-малък – юношата. ЙА – сплитай ведно, ЕН – ум, ЪН – съображение, ЙЪН – здравомислие, ЯТ ЮС – слава напред!

Нашата азбука (глаголица) вече проговори на съвременния език:

“Помни буквите! Разбирай думите! Добро е да се живее твърдо на земята, тъй както и вие всички хора мислите: това е нашият душевен покой! Произнасяй словото твърдо! Напредвай, лети, размисляй се, но върви, расти, побеждавай, червей или планина – ти мъжът, ти юношата, вие всички хора! Сплитай ведно ум, съображение, посока, здравомислие! Слава! Напред!”

Азбучният разказ ние нарекохме АЗБУЧНОТО БЛАГОСЛОВЕНИЕ на св. св. Кирил и Методий към българския народ. Това благословение и сега не е загубило смисъла си.