Бог и човек според “Илиада” от Омир

Бог и човек според “Илиада” от Омир
(литературноинтерпретативно съчинение)

Не бихме могли да разберем напълно отношението на Омир към света, който го заобикаля, неговото понятие за човечност, ако не разгледаме взаимовръзката бог и човек в поемата “Илиада” В древногръцкия епос светът на боговете е художествен паралел на човешкия свят, а човешкият свят намира своя интелектуален завършек в божествения свят.

Омировата представа за боговете съединява две тенденции. Едната тръгва от микенските антропоморфни (човекообразни, човекоподобни) божества, другата води към абстрахиране от антропоморфността и концентриране в идеята за една безлична съдба. Първата е оптимистична, втората песимистична. Омировите богове имат динамичен характер. Те са богове в религиозния смисъл на думата и същевременно художествени символи. Светът на боговете е паралелен на човешкия свят, но между тях има една взаимна обвързаност. Човешкият свят се допълва, доосмисля и продължава в божествения свят.

Пространственият модел на взаимовръзката човек и бог е вертикала, което носи символичен смисъл и определя свърхестественото, свръхчовешкото, което носи божеството. Понятието “бог” у Омир няма чисто религиозен смисъл, защото то е свързано често с чисто реални човешки представи. Взаимоотношенията между боговете напомнят човешките отношения, което ни кара да мислим, че представата на Омир за божествения свят възниква на базата на реалните му наблюдения на обществената среда чрез идеализация.

Божественият свят в “Илиада” няма нравствено измерение. Боговете превъзхождат човека само физически. Любовната сцена между Хера и Зевс на планината Ида е студена в сравнение със срещата на Хектор и Андромаха при Скейските порти. В отношенията между Хера и Зевс откриваме мнителност, егоизъм, коварство, студенина. Хера често е свадлива, зла, завистна жена, а Зевс й забранява да се меси в неговите работи. Хера търси Зевс, за да го омагьоса и отвлече вниманието му от полесражението. Не така са представени отношенията между Хектор и Андромаха, които се обичат топло и сърдечно, страдат един за друг, желаят да си помагат.

От друга страна, бихме могли да кажем, че в отношенията между боговете липсва идеализация, те сякаш са по човешки несъвършени и това придава една привлекателна очовеченост на Омировите божества.

В божествения свят на Омир има враждебност и конфронтация, боговете са разделени и враждуващи сили, подобно на воинското противопоставяне между ахейци и троянци. От изследванията се знае, че Аполон, Афродита и Хефест имат азиатско потекло и затова милеят за Троя. Хера и Атина са ахейски божества и милеят за елините. Нека си припомним Първа песен на “Илиада”, където Атина Палада, изпратена от Хера, докосва русите коси на Ахил и най-искрено го моли да възпре гнева си, да не посяга към меча в единоборство с Агамемнон. Атина и Хера защищават Ахил не само защото той е ахеец, не само защото е син на богинята Тетида, а и затова, че в момент на гняв той се отдава на емоцията, а не на разума си. Атина е образ на Ахиловата разсъдливост.

Независимо от това, че в “Илиада” Омир на много места изобразява самостоятелно мислещи и действащи хора, той остава верен на традицията на епическото изобразяване, като пренася върху боговете основните качества на мислещото човешко същество. Героите мислят, вземат решения, често независимо от божествената воля, но в определени моменти, в изключителни ситуации се намесват боговете. Човекът все още не може да постъпи автономно и затова богинята донася отвън това. Ахил се вслушва в гласа на Атина, той се покорява на нейната воля.
Който безсмъртните слуша, и те благосклонно го слушат.

Човекът покорно изпълнява божествената заповед с надеждата, че ще бъде възнаграден.

Без да бъдат носители на определени религиозни идеи, боговете в “Илиада” са символи на неосъзнатите сили, от които зависи човекът. Те са естествено допълнение на човешкия свят.

В “Илиада” богът е издигнатата на Олимп човешка разсъдливост, която умее да се преструва и да бъде съзнателно двойствена. Например Зевс изпраща лъжлив сън на Агамемнон, за да го накара да влезе в боя, обещавайки му победа, изпълнявайки желанието на Тетида за временни успехи на троянците. Зевс знае съдбата на Хектор, в 24-та песен оставя Атина да го измами. Тя се явява в образа на брата на Хектор, Деифоб, с обещание да му помогне в схватката с Ахил. Съдбата на Хектор е предопределена. Всички богове знаят за предстоящата му гибел, единствено той се заблуждава с измамата на Атина.

Един от най-силните моменти в “Илиада” е трепетното осъзнаване на Хектор за предстоящата смърт:
Горко ми! Вече на смърт ме зоват боговете безсмъртни.

Многократно Омир доказва, че съдбата на човека зависи от божествения свят, едновременно с което човекът притежава и свободна воля. Човекът у Омир има възможност да избира своя начин на живот. Например Ахил би могъл да живее дълго и безславно, ако не влезе в Троянската война, но може да живее кратко в пътя към славата. Чувството за чест и воинско достойнство ръководят човешката му воля и той избира второто.

В прощаването на Хектор с Андромаха също би могло да се усети голямото вътрешно напрежение на Хектор, до когото достигат молбите на Андромаха, съпругът й да не напуска високата кула и вътрешното чувство за достойнство и слава. Човекът у Омир има своята свободна воля, която често е подтиквана от волята на боговете. Същевременно Омир прокарва идеята за непреодолимата съдба, която следва мимо човешката воля. В прощални думи към Андромаха Хектор казва:
Свидна! Недей изтезава сърцето си с толкова горест!
Мимо съдбата не може човек да ме прати при Хадес.
Смятам, че никой от хората свойта съдба не избягва:
нито героят, ни слабият, щом е роден на земята.

Божественият свят на “Илиада” е художествен паралел на живота, на човешкия свят, идеал за красота, блаженство, справедливост. Обикновено молбите на героите на “Илиада” са насочени към божествата с надеждите за добро, за щастие, за съвършенство. С надежда за щастлива съдба на сина си Хектор се обръща към боговете:
Зевсе и други безсмъртни! Дарете сина ми обичан
както баща си да стане известен сред всички троянци.

Представата на Омир за божествения свят е свързана с идеята за щастието, за съвършенството, така непостижимо в несъвършения свят на човека.

-----------------

Публ. в “Литература. Учебно помагало 8.-12. клас. Есета, теми, анализи”, Бургас, 2010.