Богатият беден човек в романа “Тютюн” на Димитър Димов

В романа “Тютюн” намира отражение социалната действителност на три десетилетия (след 20-те години на ХХ век). Това дава възможност на Димитър Димов да изгради социални конфликти, особености на класови прослойки и човешки характери, белязани с типичност и строга индивидуалност. Романът е жива картина на времето, което моделира човека според обществените особености и търсения на епохата. Времето дава възможност да се изградят катастрофични характери, които особено силно преживяват драмата на своята трагедия.

Понятията богатство-бедност в оксиморонно съчетание трябва да се разглеждат двуизмерно. Материално богатият човек може да бъде духовно беден. Така материално бедният човек може да бъде духовно богат.

Борис Морев и Ирина са образите, които носят характеристиките на богатството и бедността и може би това поражда тяхната трагедия. Голямото материално богатство, което Борис усвоява като генерален директор на “Никотиана”, съчетано с духовната му ограниченост, невисок интелект, страстта към властта и влечението към алкохола, го убиват. Ирина е духовно богата личност, която няма материалното богатство и властта на Борис, но, благодарение на вроденото й чувство за достойнство, запазва цялостно своите добродетели. “Никотиана” не успява да изпепели морала на извисената й личност.

Романът “Тютюн” започва с вълнуващата среща между Борис и Ирина на връщане от гроздобер, когато чистотата на поривите впечатляват. Макар че е картина на социалните отношения от средните десетилетия на ХХ век, “Тютюн” си остава роман на една голяма любов, силна, разтърсваща, драматична. Силните характери на Ирина и Борис са обсебени от техните стремления, копнежи, мечти. Борис мечтае за властта и богатството на “Никотиана”, тютюневият концерн, който носи много облаги на своите олигарси, а Ирина мечтае за любов, лекарска професия и живот, различен от провинциалния.

И двамата постигат своите мечти, но те не ги правят щастливи, а по-скоро ги погубват. Борис постига главоломна кариера, просперитет, благодарение на болезнените си амбиции, на таланта си да печели симпатии с безскрупулните си средства. Той без болка скъсва крехката връзка на интимни взаимоотношения с Ирина, защото това пречи на кариерата му и съвсем пресметливо се оженва за дъщерята на генералния директор на “Никотиана” – татко Пиер.

Богатството и властта, които наследява, са постигнати с неморални средства. Той не се измъчва от мисълта, че Ирина искрено и дълбоко страда заради неосъществената си любов. Той не се замисля и за това, че се жени за Мария, без да я обича, обричайки я също на духовно страдание.

Ако е вярна мисълта на Балзак, че зад всяко голямо богатство се крие едно престъпление, то тя се потвърждава у Борис Морев. Този духовно беден човек накърнява чувствителната Ирина, както и задълбочава болестта на Мария, лишавайки я от любов, грижи и внимание. Съдбата се стоварва върху него, когато той осъзнава, че обича Ирина, но той вече безвъзвратно я е изгубил. В момента на осъзнаване на тази трагедия само алкохолът го спасява.

Съчетанието на материално богатство и духовна бедност погубва Борис. Той изгражда голяма кариера, като разширява дейността и пазарите на “Никотиана”, властва над много хора, но е лично нещастен. Физическата му смърт има и символичен смисъл на цялостно погубване и обезличаване. Той умира в Гърция от малария, далеч от родината си, от която много отдавна се е отказал да й принадлежи духовно. Погребан е от неколцина хора, които не го обичат, а на дървен кръст е написано с тебешир името му, което първият дъжд ще измие. Така той не оставя никаква човешка следа след себе си.

Неговото духовно пропадане главоломно завлича след себе си и Ирина, сляпо следваща любовта си. Чистото и наивно момиче, което още помни първата тръпчива целувка при параклиса, тръгва сляпо след образа на своята любов, без да съзнава, че това я погубва. Най-забележителното за нея е духовното богатство, което носи и то я спасява от отровните пипала на “Никотиана”, от света на Борис.

Нейната победа е в осъзнаването на личната си драма. Красотата й е нравствената борба, която носи в себе си, да се стреми да се откъсне от “Никотиана” и да не намери сили за това. Тя запазва достойнството си, или част от него, дори когато става любовница на женен мъж, метреса, продажна жена. Позволява на Борис да я използва като разменна монета в сделките с Немския папиросен концерн. Тя дори се влюбва във фон Гайер, който оправдава аморалното й поведение.

Ирина сама слага край на живота си, осъзнавайки безпътния си живот и невъзможността нещо да промени в него. Представена е като мислещ човек, който по-добре да остане във времето, на което принадлежи, отколкото да прави безуспешни опити да изменя на душевността си.

Понятията богатство-бедност в опозиция са интерпретирани и в образите на Спиридонов и експерта Костов. Воден от богатството, което има, татко Пиер живее разгулно, лековато и аморално. Неговите млади любовници, приятелки на дъщеря му, са описани като безнравствени същества, интересуващи се само от богатството. Образът на Зара е запомнящ се с физическата й хубост и леко поведение.

Димитър Димов безпощадно критикува света на богаташите, чието материално богатство е натрупано за сметка на убийствения труд на работниците в тютюневите фабрики. Той жестоко упреква експерта Костов в аморално поведение, което контрастира на външната му чистоплътност. Омърсена е душата му, но той не осъзнава това и уж от благотворителност решава да осинови гръцкото момиченце Аликс. Писателят внушава, че не от желание да помогне на детето да излезе от болестите и бедността Костов прави това. Той е възхитен от дивата прелест на момиченцето, което ще израсне в красива госпожица и ще радва самотните му старини.

Не благотворителност, а егоизъм води Костов в желанието му да осинови детето. Ако неговата душа се е затрогвала от съдбата на бедните, той би преживял драмата на хилядите млади тютюноработнички, които бавно умират в складовете на “Никотиана”. Костов е духовно беден човек, разглезен от богатството и властта, която му дава тютюневия концерн.

Ярки са персонажите в романа, които носят драматичното противоречие на богатството и бедността. Стремежът към парите ги е направил все по-бедни. А лишените от материални средство, непостигнали богатството, запазват нещо по-ценно – гордостта, достойнството и нравствената си чистота.

-----------------

Публ. в “Литература. Учебно помагало 8.-12. клас. Есета, теми, анализи”, Бургас, 2010.