Четящият човек
Пред вратите на затворената библиотека,
аз протягам си ръката и ето –
събуждаш книги, влизаш от един свят в друг.
Целувката на написано и окото гледат нечий труд.
Аз си казвам тихо и лично,
дори и да звучи малко романтично
“Колко е красиво да прекосяваш светове,
всеки ден се намираш на нови брегове”
Загледах се в посетителите аз,
но нека си остане само между нас,
че четящия човек има поглед по-особен,
по-красив, по-жив и дълбок, някак по-буден.
Хайде сега като минаваш погледни скришно,
хвърли едно око между другото, е така небрежно.
И макар и друг да не ще и да припари,
помни че четящият няма свободна ръка, с която да удари.