Чудовище

Чудовище

В мрака на нощта в гората
цари злокобна тишина.
Страх, злоба и тревоги
обещава тя.
Една сърна самотна си мечтае.
С уморени очи търси тя покой.
Но не знае, че дебне я опасност
в мрака и тежкия зной.
Грозно и страшно приближава то,
Чудовището на гората.
Със свирепи очи и изгарящ поглед
засенчва блясъка на луната.
От грубости и унижение
сърната свива се в мъка.
А демонът не спира да раздава
гняв, тъга и скръб.
И така с години
болката си продължава,
а сърната търси
капка милост и забрава.

С чудовища в живота си свикваме,
защото търсим тяхната душа.
И се лъжем, че откриваме
любов, разбиране и доброта.
И без тях не можем да живеем.
Може би се преоткриваме в тяхното лице.
Или може би сме свикнали да страдаме,
докато сърната не умре.