Дама Пика, появи се...

Магда и Никола бяха близнаци и живееха в малка къща в един от крайните квартали. Родителите им бяха на работа в чужбина и за тях се грижеше леля им.

Магда учеше последна година в гимназията, а брат й поради отсъствия и слаб успех бе останал една година. Макар и близнаци двамата бяха много различни не само на външен вид, но и по характер. Магда бе весело, жизнерадостно момиче, на което всички се възхищаваха, докато Никола беше мрачен, необщителен, затворен в себе си младеж. Въпреки привлекателният външен вид, отблъскваше околните с поведението си. Момчето пазеше тайна за себе си, която не можеше да сподели с никой, а именно че беше гей. Това го изгаряше от вътре, защото знаеше, че не е единственият такъв, дори познаваше гей двойки, но не можеше да сподели с никой. Страхуваше се от реакцията на сестра си, от родителите си, от мнението на хората. Ако се разбереше, че е й влюбен в приятелят на сестра си с него щеше да бъде свършено, а Магда веднага щеше да разбере.

Никола мразеше сестра си, но същевременно искаше да има нейният живот.

От както родителите им заминаха Магда често канеше приятели. Никола на няколко пъти усети и приятелят й да се промъква за през нощта. Тогава изобщо не можеше да заспи. Първият път ги подслуша, долепил ухо до стената, но после само лежеше в леглото си и си мечтаеше.

* * *

През първият час в класа на Магда стана инцидент. По време на урок, едно момиче на име Светла стана от чина, отвори прозореца и се хвърли през него. Кабинета се намираше на третият етаж. Момичето не оцеля. Никой не знаеше причината за самоубийството й. Беше нова ученичка и съучениците й не знаеха почти нищо за нея. Разпуснаха цялото училище, като обявиха следващият ден за неучебен.

Никола беше решил да пропусне първият и втория час. Вървеше бавно към спирката, когато видя по улицата да се задава сестра му с приятелката си Кристи.

– Връщай се! Днес и утре няма да учим – викна още от далече Кристи

– Какво е станало? Да няма заплаха за бомба? – иронично попита младежът щом ги наближи.

– Светла от нашият клас, новото момиче се хвърли от прозореца. – отвърна сестра му и дръпна приятелката си да вървят.

Вчера пак се бяха спречкали с Никола и нямаше желание да си бъбрят на сред улицата.

* * *

Сестра му и приятелката й се затвориха в стаята й. Никола, колкото й да се навърташе около вратата не мажа да чуе нищо. Беше почти сигурен, че нещо замислят и реши да си остане в къщи. Прозореца в стаята му гледаше към улицата и докато се ровеше из интернет, хвърляше по едно око навън. Към 8 часа по улицата се зададе гаджето на сестра му Мартин и една нейна съученичка – Весела. Носеха нещо в един плик. Първоначално Никола си помисли, че ще пият, но веднага отхвърли тази мисъл. Магда не пиеше. Весела не й беше приятелка, но веднъж бе подочул Кристи да казва на сестра му, че това момиче се занимавало с магии. Тогава на Никола му просветна – щяха да викат духове. Най-вероятно на момичето, което днес се беше самоубило.

Любопитството на Никола надделя и той почука на стаята на сестра си.

Вратата отвори Кристи, бяха се заключили. Когато влезе не остана учуден, от това което видя. Наистина бяха решили да викат духове. Масата, която Магда използваше за писалище сега беше преместена в средата на стаята. Беше покрита с черна покривка. В средата бяха сложили огледало, а от двете му страни две черни свещи.

– Духове ли ще викате ? – попита младежа и веднага се усети, колко тъпо е прозвучал въпросът му.

– Не ! Ще призовем Дама Пика – каза с такава гордост Весела, че на Никола му идваше да прихне от смях.

– Пуснах те тук, защото се надявам да участваш, но ако не искаш... – започна Магда и не беше нужно да продължава. На Никола му бе познат този тон, затова побърза да каже:

– Включвам се. Какво трябва да направя ?

– Ще използваме енергията ти – каза Весела.

– За мен всичко това са глупости, но ще бъде забавно – намеси се й Мартин.

– Ще се хванем за ръце и всеки подред ще каже: “Дама Пика появи се!”. Когато се появи, ако не ни убие ще избере един, на който ще изпълни желание. – обясни Весела.

– До колкото съм чела за нея, тя не изпълнява желания и дори май не се призовава по този начин – плахо каза Кристи.

Весела я изгледа строго и поклати глава.

– Баба ми беше ясновидка и от нея знам. Дори съм чела стари книги за тези неща. Но ако не ми вярвате може да не правим нищо. Ще си тръгвам – заяви момичето и тръгна да става, но Никола я спря :

– Молят те, не си тръгвай! Нека продължим.

– Да продължим – намеси се и Магда.

Запалиха свещите, загасиха лампата и се хванаха за ръце. От двете страни на Весела бяха Магда и Никола. Мартин държеше Магда, Кристи бе хванала ръцете на Мартин и Никола.

– Дама Пика, появи се! – започна със силен глас Весела.

Последваха я Магда, Мартин и Кристи. Беше ред на Никола да изрече думите, но той мълчеше. Беше забил поглед в библиотеката. Дори на слабата светлина на свещите, огледалото се отразяваше в стъклото на библиотеката и Никола съвсем ясно видя образа на жена.

– Хайде, ти си наред! – прошепна Весела на Никола, стискайки силно ръката му.

– Някой ме докосна по врата – извика Кристи и скочи от стола.

– Това са пълни глупости! – каза Мартин. Стана, отиде и светна лампата.

Никола продължаваше да гледа в библиотеката, като не пускаше ръката на Весела.

– Пусни ме, бе! Глупак! – успя най-накрая да издърпа ръката си.

Весела си взе якето и преди да излезе се обърна към Магда:

– Сигурна съм, че ще има възмездие.

– Какво толкова е станало, че се разсърди чак? Наистина усетих, че някой ме докосна – каза Кристи.

– Забрави, навярно е помислила, че й се подиграваме – потупа я по рамото Мартин.

– Така е, но по-добре, че си тръгна. Да почистим и да си пуснем някой филм – предложи Магда.

Пуснаха си комедия да разведри обстановката, но никой не гледаше филма. Всеки беше зает със собствените си мисли, защото и тримата бяха усетили нечие присъствие.

* * *

Никой не забеляза кога Никола беше излязъл от стаята. Беше уплашен, от това което видя и в същото време ликуваше, защото Дама Пика бе избрала него. Влезе в банята и заключи вратата. Погледна в огледалото.

– Дама Пика... – изрече на собственото си отражение в огледалото.

Не посмя гласно да каже желанието си да е жена, да е, като Магда, но някак си вътрешно усещаше, че призракът на Дама Пика ще разбере. Постоя още секунди загледан в собственото си лице, след което излезе от банята и отиде да си легне.

Никола заспа веднага щом легна. Сънува, че е в някаква гора. Всичко бе замряло в мъртвешка тишина. Стоеше, като парализиран или по-точно краката му се бяха сраснали със земята. Тогава из зад едно дърво се показа жена, облечена в черно. Не можеше да види дали е красива, или не, защото лицето й беше покрито с черен воал. Никола вече знаеше, че това е Дама Пика, но не се уплаши. Тя се придвижи към него.

“Знаеш какво трябва да направиш, за да се изпълни желанието ти” – каза Дамата без дори да помръдне с устни.

Никола искаше да й благодари, да й каже, че ще направи всичко за нея, но тя бе изчезнала. Вече беше буден в очакване на деня.

* * *

Весела живееше на 15-тия етаж. Сутринта се събуди с главоболие. Видя, че кафето й е свършило и ядосана излезе, за да си купи. Качи се в асансьора и натисна копчето за 1-вия етаж. На 5-тия спря, вратата се отвори и се качи Магда. Когато асансьора тръгна тя натисна “стоп” и той спря между етажите. Весела, която до този момент се чудеше какво прави Магда в блока й с ужас видя, че всъщност това не беше тя, а брат й Никола. Беше си сложил перука, а в ръцете си държеше черен воал.

– Какво, по дяволите ... – успя само да каже и се свлече на земята.

Никола издърпа воала, намести перуката и натисна копчето за надолу.

* * *

Никола знаеше, че родителите на Кристи са на работа по това време, а у тях е само баба й. Позвъни на вратата. Възрастната жена недовиждаше и го пусна да влезе, защото си помисли, че това е Магда.

Никола влезе в стаята на момичето, за да го изчака. Вечерта Кристи бе останала да спи при Магда и още не си беше дошла.

Младежът вече бе започнал да губи търпение, опасявайки се че планът му няма да проработи, когато Кристи най- после си дойде. Баба й беше казала, че Магда е дошла. Учудено момичето нахълта в стаята си да разбере що за шега е това, но нямаше време дори да извика. Никола я вдигна с лекота и я изхвърли през прозореца от седмият етаж. Бързо излезе от стаята, като тихо затвори вратата. В коридора се поспря пред огледалото, намигна на отражението си и излезе.

Мартин живееше в същия блок, но на първият етаж. Никола слезе по стълбите и позвъни на вратата. Отвори му по-малкият брат на Мартин. В сумрачният коридор не забеляза, че това не е Магда и си отиде в стаята, като остави госта сам да се оправя нататък.

Никола влезе в стаята. Мартин беше легнал на леглото със затворени очи. На ушите му имаше слушалки, затова нито чу, нито видя кой е влязъл.

Никола тихо приближи, после бързо и ловко седна на корема на Мартин, хващайки здраво ръцете му. Младежът отвори очи, но Никола беше по-бърз. Впи устни в неговите и захапа езика му, стисна със зъби и го отхапа. Очите на момчето бяха направо изскочили от ужас и болка. Не можеше да извика, защото се давеше в собствената си кръв. Никола реши да му помогне. Дръпна възглавницата из под главата и затисна с нея лицето му.

* * *

Никола бързаше да се прибере. Вече бе обмислил всичко. Щом се отървеше от сестра си, веднага щеше да вземе мястото й или поне така мислеше.

Знаеше, че тя ще очаква Кристи и Мартин да дойдат тази вечер, но ще бъде изненадана, като й сподели какво е направил с любимите й хора.

Влезе и директно нахлу в стаята на Магда. Тя седеше на масата и четеше нещо на лаптопа. Вдигна глава и остана с отворена уста, като видя брат си.

Целият беше покрит с кръв. В едната ръка държеше перука, а в другата нож.

– Сега е твой ред. Трябва да ми дадеш това, което ми принадлежи – животът ти – процеди през зъби Никола.

Магда беше така вцепенена, че в първият момент помисли, че това не е реално. Брат й пристъпи към нея и заби ножа в лицето й. Момичето се свлече надолу, искаше да пропълзи под масата, но Никола заби ножа в бедрото й. Издърпа я, след което ударите се забиваха, където му паднеше, докато всичко не заприлича на една кървава маса.

* * *

Никола доволно влезе в банята и заключи вратата след себе си. Изми лицето си и се погледна в огледалото. Разочарованието му да види собственото си отражение бе голямо.

– ДАМА ПИКА ПОЯВИ СЕ... – изкрещя той.

Огледалото започна да се замъглява, но вместо Черната Дама се появи образа на младо момиче.

– Ти пък, коя си ? – изрева Никола.

Когато се вгледа по внимателно, видя че това беше Светла – момичето, което вчера се беше самоубило.

– А ти кой помисли, че е, глупако? През цялото време бях аз... – призракът на момичето започна да се смее.

Смееше се, докато смехът не прерасна в истеричен писък, от който огледалото се разби на парчета в лицето на Никола.

Лежейки на земята младежът бавно осъзна какво е направил. Сълзи се стичаха по лицето му. С последни усилия напипа парче от огледалото и го забоде в гърлото си.