Дарувай, изворе!
Майка ми докато ме е кърмела
от теб вода е пиела.
От теб и аз изпих
първата си глътка вода
първата капка животворна.
С твоята вода
тя измиваше
издрасканите ми колена
и винаги те имах
да поливам цветята,
да пръскам улицата...
да се разхлаждам вечерта
да освежавам зеленината.
Когато земята измръзна,
когато ти секна,
когато ти копнееше
за разтопената си снежност,
тогава научихме
тогава мощта ти познахме...
Разбрах тогава какъв си.
В този миг
пред теб съм
коленичал
целувам
теб сине на Бистра.
Разпени се,
пленявай,
издържи сушата
напои душите,
не преставай...
по-мощен ставай,
лековити са ти капките,
лековит е твоя ромон,
дарувай вода, изворе
на мен и
на моя род...
--------------
Превод Наталия Недялкова
--------------