Дървената къща

Дървената къща

На Мария

Дървената къща, зад орехите скрита,
стара, с вита стълба, за теб и мене пита.
Всичко вън е бяло, всичко вън е тихо.
От сняг и лед се губи речното корито.
Ромоли дерето, животът тук не спира.
На съседите телето в мене муцуна завира.
Нашият приятел Лайчо като бесен скача,
види ли ни, весел, от синджира се откача.
Бързам, бързам, много огън да запаля,
за да мога с нежност после теб да галя.
А ти ще ми сготвиш в тенджерата стара
мамината супа, винена попара.
Тук във тази стара къща стогодишна
ти любов ми даде ретро-романтична.
Затова тя пита: теб ако те няма,
няма ли да дойдеш и защо те няма.
Че ще дойдеш, зная. Снегът съм почистил.
Хляб съм купил рано, мляко за попара.
Чая съм приготвил, сложил съм кафето
и с много обич целува те...
                                      момчето.

8 декември 2001 г.