Дарявам вечното у мен
Носители сме на Това,
което носи нас самите.
Оживява в нас, когато
до вакуум разширим се.
Думите като съсъд извайват
носения в душата напор...
Повтарят вече станалото Там,
където пребъдва техния Творец.
И отзвук са на Неговия глас,
оплождащ с яснота мечтите.
Знам, била съм, съм, ще бъда
на този Извор просветлен
сияйна, чиста жажда свята.
И дълбоко, звънко ехо,
повтаряно безспир
с устните без тлен -
светлия ми дар
обратно връща...