Декември
Откакто те познавам, все ми е студено,
защото чакам само твоя светъл глас
да каже двете топли думи, мислени за мене,
за да забравя и студа, и колко аз съм аз.
На мене вече ми е тясно от живот наум,
от мисли насаме, от празници, от много хора.
Въртя се в този зле и уж организиран социум,
въртя се някак си на празни обороти.
Без теб и любовта нима аз имам нещо?
Нима ми трябва суета и чужди мнения?
Жадувам тихи длани, стоплени на свещи,
една прегръдка, търсеща ме, само мене.