Дилема

Дилема

Имаш тяло за грях и душа – за поема...
Как – кажи – да реша тази сладка дилема?
Да изтръгвам ли стихове от мечтите ти диви?
Да се гмуркам ли в рифове със корали красиви?

Да очаквам ли устните – сладоносни торнада
във цунамени чувства с твоя дъх – да ме давят?
Да изгубя ли някъде остров само за двама?
И света да повдигна ли? – Дай ми себе си само...

Дай ми сгушени заливи, приютлива лагуна
от вечерните бризове – жадно-приливно-чудна...
със вълните от прелести залюлявай Луната...
Дай ми мигове вечност – остарели в душата ти...