Димитрина Якимова поднася на читателя третата си поетична книга “Слънчеви предели”. Авторката привлича вниманието с искреността и дълбочината на чувството. Нейният вътрешен свят е “отворена книга”, която споделя с другите. Поетесата ни допуска в своята “светая светих”, прави ни свидетели на най-съкровените си помисли, на радостите и болките, на разочарованията и на копнежа към щастие. С душевните си вълнения тя не се затваря в себе си, приема философски препятствията по пътя на живота, счита се частица от вселената.
След срещата със смъртта душата е “сломена от безсилие”, болката е “сиротна и злочеста”, затова търси опорни точки в съприкосновението с природата чрез “Коси от слънце”, “Есенна магия”, “Синя безбрежност” и т.н., които са извори на творческо вдъхновение.
В житейския си път лирическият аз се стреми към истината, копнее за радост от хубавите неща, затова пожелава: С една усмивка светла посрещай щедростта! Наситен плод и цвете отпивай свежестта!” (“ Пътека”)
Поетичното чувство е поднесено без патетика, дискретно и елегично приглушено. Използвана е богата символика и метафоричност. Стиховете се отличават с лаконизъм, загадъчност и недоизказаност. Това предизвиква размисли за лирическите послания.
В нашето трудно съвремие е необходима интимна поезия, която да ни изпълва с нежност и вяра в доброто.
На добър час на книгата и нови творчески успехи на поетесата!