Духът ми и спомените за Коцето ме крепят!

Преподавателката по български език и литература във вечерна гимназия “Захарий Стоянов” – Бургас Венета Ташева повече от 25 години учи и възпитава порасналите деца на бургазлии, които работят и учат едновременно. Учителската й професия преминава през основни училища – след завършване на специалността “Начална педагогика” в Учителския институт “Христо Ботев” – Бургас и като гимназиален учител – след дипломирането си в Пловдивския университет “Паисий Хилендарски”. От съпруга си – маестро Константин Ташев има двама сина – Владимир, завършил Американския университет в Благоевград, и Аспарух, завършил Държавната музикална академия “Проф. Панчо Владигеров” – София, специалност “Звукорежисура”. В момента Аспарух специализира във Франкфурт – Германия “Аудио инженеринг”. Вени, така нежно я наричат приятелите й, е зодия Близнаци.

-----------------

– Вени, кога твоята неспокойна душа усеща, че се раздвоява?

– Когато имам да решавам много неща, а това се случва почти ежедневно. В момента съм раздвоена по отношение работата и подготовката по отбелязване кръглата годишнина от рождението на покойния маестро Константин Ташев. Аз, приятели и почитатели на маестрото ще осъществим паметен юбилеен концерт по негови песни, музикални пиеси за симфоничен оркестър, инструментални сола, хорови и вокални изпълнения. Признавам, че това раздвоение ми помага, прави ме по-добра, по-мила и по-внимателна към колеги, приятели и моите ученици. Вероятно това е присъщо за зодиакалната характеристика… Не ми беше лесно през тези 15 години без маестрото, защото поех дълг към децата ни и неговите задължения. Не показах слабост и ги успокоявах в мъката към татко им. През всичките тези години в къщата ни, на ул. “Оборище”, непрекъснато звучеше и звучи неговата музика.

– Бяхме приятели с Коцето още от момента, когато постъпи на работа в Учителския институт “Христо Ботев” и заедно с него направихме театралните адаптации на Ботевите творби “Смешен плач”, “Това ви чака” и “Политическа зима” за честването на патронния празник на института. Съхранени ли са тези мелодии?

– Не само тези, но и всичко, което е създал през годините, и си мисля, че неговото творчество в ноти и снимки трябва да бъде съхранено и показвано в изграждането на един чисто бургаски музей на изкуствата, в който могат да намерят място архивите на толкова много творци от Освобождението на Бургас до наши дни.

Подкрепям тази идея и предлагам на Общината и общинските съветници точното място – бившата сграда на Окръжния и Районния съд.

– Да. Тази сграда, като че ли е най подходяща за уреждането на музей на изкуствата. Не трябва да оставаме назад от другите нации, които имат изградени музеи, от които печелят при посещението на местни и гости на града. Как живее Вени сега?

– Без показност – скромно и тихо – сама, но момчетата почти всеки ден ми се обаждат по телефона и ме питат как върви подготовката по юбилея и ми напомнят, че бургазлии заслужават да чуят творбите на баща им “Матроски валс” и “Есенни морски листа”.

– Какво е усещането ти, когато се изправяш пред учениците от вечерната гимназия?

– На виновност, защото те нямат собствена сграда, нямат кабинети по хуманитарните предмети и като че ли са оставени на “самотек” от реформите на образователната ни система. В момента преподавам на 10 и 12 клас и преценям колко будни са момчетата и момичетата по отношение промените в нашата страна. Наблюдавам ги колко им е трудно да носят “две дини под една мишница” и ги разбирам, защото повечето са социално слаби. Стремя се да им дам колкото може повече от моите знания, така че да нямат нужда от частни уроци. Съчетавам теорията по литература с екскурзии до родните места на Иван Вазов, Йордан Йовков, Гео Милев, Елин Пелин… и си мечтая да имам кабинет по литература, обзаведен с най-съвременни технически средства.

– Къщата Ви, вероятно е приютявала много известни хора. Така ли е?

– Така е. Не само Недялко Йорданов със съпругата си, но и творци от по-големите градове на страната ни, свързани с музиката и театъра. Запазила съм кабинета на Коцето непокътнат. В късните часове на деня сме се угощавали с направен тутманик от мен и бутилка бяло вино. Понякога набързо им приготвях палачинки или баница с лапад и сирене, но винаги придружени с винце.

– Увлеченията ти?

– По моите синове, по мемоарната литература, очерците – самата за също пиша и съм член на Съюза на свободните писатели в града ни. Увличам се и по историческите филми и съм най-запаления фен на ДТ “Адриана Будевска” – Бургас (не само защото Коцето пишеше музика по пиесите на Недялко Йорданов). Към казаното ще добавя, че правя срещи на моите ученици с поети, писатели, музиканти, критици, артисти.

– Какво ще си пожелаеш?

– Да направя юбилейния концерт на маестрото! Да бъдем всички здрави и да не ни отминава Божията благодат, която да бди над фамилията ни! Вярвам в силата на провидението и знам, че духът ми и спомените ще ме крепят – затова вярвам, че е време нещата в прекрасната ни родина да тръгнат на добре, за да бъдат спокойни мийките за синовете и дъщерите си!

13-14 януари 2006 г.

-----------------

Публ. в “Коя коя е? Открито за себе си... и?”, Бургас, 2006.