Душата ти

Душата ти

Душата ти е, татко, на дете –
разцъфнала сред спомени...
обикнала и хора, и небе...
полива родни корени.

Свободна, но и не съвсем –
навързала не малко бримки,
лети в съня и вижда нощем
своите най-далечни близки.

Душата ти е татко на дете.
А аз тъй много я обичам!
И макар наивна често да е,
ми дава най-прекрасен смисъл!

И в страх, и трепет...,
в гняв... Или мечтание...
Емоция когато придойде,
научена от теб на възпитание,
душата ми е майка на дете.

Ново чудо, нова усмивка,
нова рожба от живота гребе...
Мъдростта е твойта магия.
Душата ти е дядо на дете.