Джипси

Джипси

Сигурно душата ми е циганска.
По дяволите, не мога да се спра,
не мога да пия дълго от една и съща чаша.

Хей бармана, не се мотай,
наливай, че съм бесен!
Наливай от златистата отрова,
да пия и да тичам, това е, което ме събужда
и никаква розовопръста Венера не е в състояние да ме разсъни.

Да бягам, да сменям цветовете на небето
и да разбърквам местата на звездите, това е, което искам!
Да подаря на вятъра душата си на циганин,
да съм самият аз от вятър и прах,
да се нося из въздуха като лигите на дявола,
да се смея с любимия си виолетов смях
и да плача със стъклени сълзи, миришещи на липов цвят.

Хайде, циганино,
размърдай снагата кентавърска,
нарамвай торбата с греховното минало
и поемай към хълмовете на новото утро.
Там някъде в непожеланото пространство
потърси това, което душата ти циганска иска.
Потърси нероденото бъдеще,
може би там е този призрак, наречен спокойствие,
може би там са белите слонове.
Може би ще откриеш това истинско място,
където няма никой и нищо,
където си Буда,
където си бавно падащ ябълков цвят.
Там, където дъждът е застинал в сатенена дрямка,
там поседни, отдъхни под дървото Му –
Той те чака,
Той знае, че времето е Сега.
Ти също знаеш как не е имало никога утре
и ето сега протегни спокойно ръка,
докосни душата си циганска,
погали я с пръсти от жар.
Бъди неин любовник,
свали от себе си всички измислени ризници,
а на душата разкъсай гневно одеждите,
изтъкани от паяците на безгрижието.
И когато остане без дрехи
и когато няма с какво да покрие безброй незараснали рани,
обгърни я в нежна отмора,
обладай я с неистова свян
и тя ще е твоя завинаги.
Твоя, твоя и само твоя!
Твоята циганска душа.

----------------

Публ. в “Темида и Пегас. Антология поезия и проза от бургаски юристи”, Бургас, 2016 г.

----------------