Есен
Аз съм тленна, тленна, тленна,
остарявам аз –
кичурче къпина есенна,
клюмнала в дъжда.
И напразно тичаш пряко
мокрия листак –
моята душа е скрита
в корените чак.
Само глас – ръждив и хладен –
ще те срещне тук:
За плода сте закъснели,
вече мина друг...