Есенен дъжд

Есенен дъжд

Краткият есенен дъжд
окъпа старата лозница.
Изля се бързо, изведнъж
и отлетя с крие на птица.

Дъждът изсипа се на воля.
Небето сякаш жално плаче.
Изля тъга и меланхолия
като сълзите на сираче.

Висят строени там на жицата
оловните дъждовни капки
като колона от войници,
нахлупили парадни шапки.

А вятърът подхваща песен
и пее припев в сладък глас.
Защото всяка златна есен
дъждът е божи дар за нас.