Фейлетоните на Алеко Константинов – свидетелство за нравите на една епоха

Фейлетоните на Алеко Константинов – свидетелство за нравите на една епоха

Алеко Константинов е майстор на фейлетонния жанр и това е най-добрата изява на сатиричния му талант. По време на следването си в Русия той изучава руската класическа литература и понася силното въздействие на творчеството на Гогол. Ярко изразеното сатирично перо на руския творец изиграва решаваща роля във формирането на таланта на Алеко. В България фейлетонистът се натъква на богат фактически материал от обществената действителност, която той изобличава или със злъчен хумор, или с остър сарказъм, или с добродушен смях.

Фейлетоните на Алеко се превръщат в свидетелство на нравите на една епоха, и това е Следосвобожденската епоха. Личността на писателя е кристално чиста като нравственост, чест и достойнство. Изключително почтен, той се възмущава на всяка човешка неправда, подкупничество, нечиста сделка. Него не го блазнят високите постове, нито добре платената работа, той търси “свобода, честност, любов”, което всъщност определя естетическото му кредо. Най-известните му фейлетони “По изборите в Свищов”, “Миш-маш”, “Разни хора, разни идеали”, “Страст”, “Херострат ІІ”, “Честита Нова година” и др. очертават облика на Следосвобожденската епоха, в която царят безчестие, подкупничество, егоизъм, алчност, стремеж към власт, дребнавост на характера. Сам участник в предизборни кампании, Алеко пресъздава художествено всички нередности и нарушения на закона, с които се избират народните представители.

Истинската изповед на чистата и неподкупна съвест на Алеко, който вижда упадъка на нравите на една епоха, е фейлетонът “Страст”. Като се надсмива на своята човешка страст тютюнопушенето, той признава, че дори и да е безпаричник, е по-богат душевно от милионерите. “Аз и пари са две субстанции, осъдени на вечна раздяла.” Мисълта на Алеко се потвърждава в този фейлетон и показва, че творецът притежава нравствен идеализъм и никога не се стреми към богатство. Моралът на неговите съвременници го възмущава, но той е доволен, че никаква тъмна сделка или унижение не смущава неговата неподкупна съвест. Та нали тази е причината Алеко да бъде много често без работа. Като адвокат той не приема дела, в които става свидетел и съучастник в непочтеност. Подлага на бясна критика онези министри и представители на властта, които са замесени в нечисти сделки и афери.

Въпреки че Алеко се е провалил като кандидат за народен представител, това е времето, в което се ражда хумористът, изобличаващ епохата на “дребните характери”. Фейлетонът “По изборите в Свищов” изразява грубото намесване на управляващите в предизборната кампания и манипулацията на избирателите. Понятието “морално влияние” е изтълкувано превратно от стремящите се към власт. Самото Народно събрание и решенията, които взема, са обект на изобличение от Алеко.

Фейлетонът “Херострат ІІ” изразява протеста на Алеко срещу това, че е унищожена “Славянска беседа”, средището на славянофилите. В съновидение героят на Алеко вижда, че “това славянско гнездо” е превърнато в конюшня. За това решение във Фердинанд Алеко вижда един Херострат, който за да стане известен и остави името си в историята, подпалва храма на Артемида Ефеска в далечната древност в Гърция.

С препратки към името на Фердинанд е и фейлетонът “Миш-маш”, в който Алеко изобразява негативно отношение към управляващите. Едно народно недоволство и протест сезира фейлетонистът към “ябанджията”. Годините след Освобождението (1878 г.) са белязани с противоречивост на нравите, тъй като личности като Алеко са пример за изключителна честност и висок морал, но в това време съществуват и “байганьовците”, онези безпринципни, аморални и корумпирани хора, които създават облика на отблъскваща епоха.

Фейлетоните “Разни хора, разни идеали” изобразяват “малкия човек”, който се характеризира с дребнавост на характера, еснафщина, егоизъм, безпринципност, злоба, завист, болезнен стремеж към власт, политическо хамелеонство и цинизъм. Помощник-регистраторът от първия фейлетон се стреми да измести регистратора и използва безнравствени прийоми: “Зорът ми е да изтикам регистратора.” Речта на героя е изпълнена с турцизми, думи от просторечието (“таквозинака”, “кай”, “бамбашка”), емоционални сравнения (“ревах като говедо”, “мачкам като фелдфебел”). За да се изкачи по стълбата на обществената йерархия, героят става угодник, предател, приспособенец. “Подлец ли? Архиподлец ти ставам аз, брайно, ама де оня късмет!” Фейлетонистът се надсмива на дребнодушието на героя си, който е готов на всякакви низости и подлости, за да се добере до властта. Това е свидетелство за нравите на цяла една епоха, в която едно правителство се сменя с друго, а политическите хамелеони остават на власт.

Във втория фейлетон от цикъла “Разни хора, разни идеали” се акцентира на откровения цинизъм на амнистирания престъпник, който се оказва “силен” и във времето на Стефан Стамболов, и в това на Константин Стоилов: “Пукната пара не струва твоята гладна честност!” Вулгарното изявление на амнистирания подсказва, че това не е времето на възвишените идеали. Алеко споделя: “А идеали трябват, Алексей. Те не са празна фраза, както мисли жадната за облаги сволоч.” Човекът с неподкупната съвест е заобиколен от безсъвестни и подкупни хора. Хуморът е оръжието на писателя, с което осмива хората с болезнен стремеж към власт и забогатяване.

Героят от третия фейлетон мечтае да стане управител на Солунската митница. Неговата цветиста реч (“обирам каймака”) е свидетелство за стремежа на героя за бързо забогатяване, използвайки властта. Нравственост и безнравственост, чест и безчестие, добродетел и порок – това са бинарните опозиции, над които може да се разсъждава за едно време на обърнати морални стойности.

И само в четвъртия фейлетон на “Разни хора, разни идеали” може да се открие обликът на честния човек, който не търси угодничеството и политиканството като пътища за “просперитет” в живота. Той се надсмива над своя родственик, който го тласка към лесен живот.

В творчеството на Алеко Константинов говори “малкият човек”. Въпреки че той е от силните на деня, събужда у читателя жалост.

Светлите възрожденски идеали са в контраст с “идеалите” на новото време. Алеко снизходително описва малодушието на героя на своето време с неговата меркантилност, дребни човешки стремежи и страсти. Образите на фейлетониста Алеко са духовни събратя на Бай Ганьо. Чрез своите творби писателят цял живот воюва срещу аморалното и безнравственото в човека и в обществото. Това го прави и наш съвременник, защото героите му остават безсмъртни.

-----------------

Публ. в “Литература. Учебно помагало 8.-12. клас. Есета, теми, анализи”, Бургас, 2010.