Фрагмент
Квадратното небе улавя птица,
но то не може птицата да спре.
Във рамката на тихия прозорец
остава опустялото небе.
Настроение
Вали отвсякъде. В дърветата вали –
дъждът последните листа пропъди.
Човекът в мен жадува дом или
едно врабче под стряхата да бъде.
Автошарж
Дяволски тъмен и лепкав, и мокър дъжд;
с цяло гърло олукът до късно пя.
Под прозорците мина подгизнала сянка на мъж,
скри се зад ъгъла. Сякаш
нощта ослепя.
Как да тръгна сега и самотно в дъжда да дивея –
да усещам водата в гърба ми как става на киша.
Героично е знам, но за мен по-добре е
тук, отсам, девет реда дъждовни да пиша.
На майка ми
и всичко скъпо носи твойто име
Забравям те,
забравям те, прости ми,
и страшно ми е да го изрека.
Наричам всичко скъпо с твойто име –
не мога с него теб да нарека.