Гето/барок

Гето/барок

Все по-рядко се сещам за Бог.
Все по-близо усеща се пъкълът.
Аз съм гето, а ти си барок –
като цяло, история скъпа.

Аз се влюбвам във твойте очи.
Ти се влюбваш до лудост в гласа ми.
И небето от ужас мълчи,
а в земята отварят се рани.

Има демони в наште души.
Как се стига със демони в рая?
Ти докосваш и всичко рушиш,
аз целувам и ада отварям.

И разбиват се всички мечти,
и илюзии, дълго живяни.
И небето от ужас мълчи,
а в земята отварят се рани.