Гледната точка на Елена Трендафилова

Наблюдаван през прозореца, светът е обезателно в рамка – отрязък, събрал един или няколко фрагмента, никога цялото. Но в стиховете на Елена Трендафилова това не е съвсем така.

Защото тя е пред своя “Прозорец с корабна семантика”. И вижда не само морето, брега, корабите и есента, тя открива отношенията между видяните обекти и заявява смело своите поетични открития, символните послания, неназовани досега.

В нейните стихове върбата, превила гръб под съдбовния товар на душата си, прави поклон, защото:

Така се молят само в Храма,
дълбоко вярващи, смирени,
човек и Бог говорят двамата
от светлина облени.

И тази кулминация не е само красива център на стихотворението. Тя е надникване отвъд видяното и има свое продължение: върбата сякаш своя “нова църква е иззидала”.

Дописването на света, на видимото и невидимото, е мисия на поета, който чрез свойствата на метафорите може да докосва недосегаемото, да прониква в далечното и невъзможното, да ги приближава и направи възможни. Както есента в стихотворението й с одежда от дъжд може да облече надеждата в очите на един мъж.

И тогава всичко става магично, поетично, празнично или необичайно: “одумват есента врабчетата”, и вече “няма рима в стиховете на поетите”. Но има и продължение: “и заприличват на врабците хората, по-дрипави и сиви стават”.

Тази необичайна метафора ми припомни един незабравим стих на дете: “И заприличват птиците на настръхнали ноти” в стихотворението (на 9-годишната Емилия). Правя тази асоциация сега, в навечерието на 30-годишнината на литературното студио “Митични птици” , за да припомня, че и децата, макар в единични случаи, понякога, създават истинска детска литературна класика. А за Елена е комплимент, че е съхранила детското комбинативно мислене, дръзката асоциативност, които само младият човек носи.

Зрелостта събужда други размисли. “Разбирам смисъла на есента” – споделя поетесата. Но тя разбира и смисъла на своето мълчание, иска да назове апокалипсиса на чувствата, за да може при зазоряване да признае на любимия: “и те видях пречистен във окото на сълзата...”.

Тук се изкушавам да ви представя две стихотворения от новата книга на Елена Трендафилова “Прозорец с корабна семантика”, които ми допадат и които приемам като успех за авторката:

Вечерта ме приюти във тъмната си сянка
на своето мълчание, единствената съм стопанка,
разгръщам страниците на нощта усамотена
в апокалипсиса на чувствата – от тях съм уморена,
очаквам новото начало да ме грабне;
дали е чудо или пък мечта небесна,
в очите ми надеждата проблесна,
възторжено дочакахме зората
и те видях пречистен във окото на сълзата...

А “сянката” е просто класика:

Сянката ми бързаше пред мен
и луташе се някак невъзможно,
ту малка, ту голяма като ден,
въртеше се и дишаше тревожно.
Дъждът я удряше и плачеше над нея,
а тя вървеше и вървеше, без да спира,
отгоре бляскаше Касиопея
и сянката започна да умира...

Разказаните спомени, историите на латинките, бадемите, на залезите и нощите от детството вълнуват читателя със своята искреност. Бъдното е непонятно, истините са скрити във въпросите на поетесата, тя търси спасителни думи и отговори, които ще й покажат безкрая, но и ще назоват дълбочините, които е понесла в себе си:

Разбивам себе си на късчета
и всяко носи част от цялото.

Душата е това, което вълнува авторката от първата до последната страница на стихосбирката – дали по нея ще дращят песни на Висоцки, или тя ще продължи да носи съдбовните си товари... Душата осмисля дните й, дори когато лирическата героиня е самотна, а стиховете на поетесата – несподелени още:

Самотно красива и умна, и глупава
в самотното царство царувам –
сама съм и няма нищо по-хубаво
от стихове, насаме да рисувам.
И няма тъга, няма мрачни истории
и всичко е песенно някак си...

Шестте цикъла на книгата са съхранили наблюдения, любовни признания, приказни истории, изпяти песни, има и “мисли безредни” накрая – едно пъстро присъствие на творби, писани според мен дълго време и показващи многообразие в звученето, смисловите послания, художествените измерения на авторката. Една книга, която показва многозвучието и богатата образност в стиховете на Елена Трендафилова.

На добър час!

--------------
Елена Трендафилова, “Прозорец с корабна семантика”, изд. “Либра Скорп”, Б., 2021.
--------------