Градът
“Осквернено е навред –
в кръчмата и в храма.”
Вл. Висоцки
Дъждът, камбаните. И филхармонията.
И къща с олеандри по-натам.
Художник-реставратор в спортно яке
на скелето пред градския ни храм.
Две лодки. Местна гордост е морето.
Магнитно за турист със сантимент.
Маршрутите до него са заети
от кал, строежи и торби цимент.
И празна като пощенска кутия,
главата ми трепери под дъжда.
Да беше паднал сняг, перчемът, дивият,
от снежни стърготини би тежал.
И пусната в голямо междучасие,
душата ми танцува из калта.
Строи вода зелена, капе пясък
от едрите пробойни в паметта.
Невъзвращенец в спомените – крачех
В Бургас. Знам тротоара наизуст.
И в църквата...И там не беше свято.
А колко реставрираха Исус...
-------------
Публ. в “Поети, влюбени в морето”, Антология поезия, Бургас, 2010.
-------------