Хамелеони (политически хумор)

В името на СДС – гласувайте за БСП!

Трябваше да дойде Десети ноември 1989 година, за да разбере БСП каква благодат е да има опозиция, и то не каква да е, а като СДС – истинска манна небесна...

Заявиха например лидерите на опозицията, че няма да участват в коалиционно правителство с БСП и удържаха на думата си. Нещо, от което БСП извлече голяма полза – понапъна се и пое напред. Така да се каже увери се, че СДС “изписа вежди, вместо да извади очи”.

Може да се каже, че на лидерите на опозицията им стана хоби да настояват БСП да се откаже от властта.

Ако човек не се замисли много, би казал, че Желю Желев, Георги Спасов, Димитър Луджев и други не желаят доброто на БСП. Това обаче не е така и те знаят, че властта няма да им бъде поднесена на тепсия, без да спечелят изборите. Само че искат да проверят интелигентността на лидерите на БСП, тяхното търпение и издръжливост като им играят по нервите, дори допускат и заплахи. Такъв беше случаят с Георги Спасов, който по телевизията предупреди БСП, че при една отежнена ситуация не друг, а тя ще носи отговорност; направи недвусмислен намек, че може да я сполети това, което се случи в Румъния. Кой може да се усъмни, че всички тези действия не са продиктувани от най-добри намерения към БСП?! А предупреждението на Желю Желев, че ако БСП спечели изборите, ще ни се смее цял свят? Разбира се, че и то е изключително полезно за обновяващата се партия.

СДС помага и за формиране на илюзии, а какво е човек без тях? Неведнъж се отправят хем предупредителни, хем успокоителни призиви към членовете на БСП да не се плашат, ако СДС спечели изборите, защото на тях ще се гледа най-доброжелателно.

Е, след всичко това ще се намери ли някой, който да отрича градивната, ползотворна работа на СДС за обновление и възраждане на БСП и обществото ни? Разбира се, че не. По-скоро се опасявам, че ако СДС спечели изборите, ще загуби облика си, следователно и достойнствата си като опозиция – нещо, което е крайно нежелателно за БСП и за обществото ни. Ето защо аз апелирам с пълна убеденост към избирателите: в името на СДС – гласувайте за БСП!

Вестник “Септемврийско дело”, бр. 94 /608/, 19.05.1990 г.

-------------------

Днес е започнал от вчера

– Утре започва от днес – уверяват ни от синия екран на турскосинята телевизия.

– Утре започва от днес – ще проглушат ушите ни радиоговорителите на управляващата коалиция СДС/д/.

– Утре започва от днес, утре започва от днес... – не секва вестник “Демокрация”.

Все това повтарят, че и песен с такова заглавие нагласиха.

– Добре, – съгласяваме се ние, утре започва от днес. А ДНЕС ОТКОГА Е ЗАПОЧНАЛ? – питам. И по същата логика отговарям: от вчера. ДНЕС Е ЗАПОЧНАЛ ОТ ВЧЕРА. И НЕ Е ЛИ ТАКА? По времето на Тодор Живков ни уверяваха в СВЕТЛОТО БЪДЕЩЕ. Днес от СДС/д/ ни уверяват, че чрез семейни фирми ще постигнем благоденствие.

За да се учеха по време на социализма (зрял, развит и прочее) нашите деца следваше да получават характеристики за благонадежност, че нямат близки зад граница или засегнати от мероприятията на народната власт. Днес по време на ДЕМОКРАЦИЯТА и НОРМАЛНАТА държава се изисква за назначаване на работа или за предотвратяване на уволнение да докажем, че не сме били активисти на БКП /БСП/. Мотивът е повече от благовиден – решение да бъдеш назначен или уволнен се взема... Решение ли казах? Глупости! Заповядва се изпълнение без основания за компетентност или професионализъм, без атестиране и то от некомпетентни и непрофесионалисти.

По времето на Тато за всяка несполука виняхме не някой друг, а враговете – разбирай капиталистическото наследство. Днес за неудачите си СДС/д/ държи отговорни комунистите (социалисти).

– И тъй – УТРЕ ЗАПОЧВА ОТ ДНЕС, но ДНЕС Е ЗАПОЧНАЛ ОТ ВЧЕРА. Само дето още няма такава песен. Но и без песен всичко е ясно...

Вестник “Нова ЕРА”, бр.13, 07.04.1992 г.

-------------------

Ехо от изборите

Заговорихме се за изборите на 10 и 14 юни 1990 година. Събеседникът ми прихна. Забелязал изненадата ми от неговата реакция, той ми разказа, че на сутринта след паралелните предизборни митинги на БСП и СДС на 7 юни, млада лекарка от тяхната болница била като в транс. Когото и да срещнела, където и да го видела, започвала да подскача като козле и с виоко вдигната ръка и два разтворени пръста скандирала: се – де – се, се – де -се, се – де -се! Видяхте ли грандиозния митинг на СДС? Се – де – се, се – де -се, се – де -се! Тя била гледала митинга на СДС. Бил грандиозен, фантастичен. Напразно околните обръщали вниманието й върху факта, че и митингът на БСП не отстъпвал по грандиозност и фантастичност. В опиянението си тя нито ги чувала, нито ги виждала. Разбира се, че в болницата имало и други служители, накичени със значката на СДС, които “вилнеели”. Само че, когато станали известни резултатите от изборите, всички те помръкнали и набързо свалили значките. Спотаила се и ентусиазираната лекарка-седесарка. “Сега минава леко, неусетно, като по терлици” – заключи моят събеседник.

– Аз пък да ви разкажа какво се случи в София – намеси се в разговора ни общ познат, от няколко десетилетия работещ в столицата. И продължи: – Знаех, че в квартала ни има доста цигани, но пък че са толкова много не предполагах. Ден-два преди първия кръг на изборите (пък и на следващия) наоколо се вдигна голяма олелия. Когато погледнах – свят да ти се завие. Насъбрали циганите, где що има каруци с гумени колела. Пък като накачили по конете онези ми ти гердани, всякакви дранкулки и какви ли не щарении. На първата каруца – духова музика. На останалите – сини знамена и балони с надписи: се- де – се, се – де -се! Народът се събрал да гледа сеир. Децата от целия квартал тичат след тях: цялата улица е задръстена. Но след като съобщиха, че БСП печели изборите, на часа изчезнаха и каруците, и циганите, и музиката, и балоните – сякаш никога не ги е имало. На другия ден един от циганите, с когото се познаваме и който беше участник в голямата дандания, ме попита, за кого съм гласувал. Отговарям му: “Аз затова ли се крих в кабината, та сега на теб да казвам?” “Защото, комшу, аз – рече той – заедно с децата гласувах за БСП-то. Нашите всички са от БСП” – уверява ме комшията. “Но как така – думам му – нали видях каруците ви?” “Ние за парлама” – отговори ми той. Иначе са били за БСП. И за да ме накара да повярвам на думите му започна да скандира: бе-се-пе, бе-се-пе!...

Слушам моите събеседници и ми минава през ума случая от митинга на СДС, наречен митинг на победата им и насрочен още преди известяване на резултатите. Дали и този митинг “на победата на СДС” не беше “за парлама?” Кеворк Кеворкян – програмен ръководител на Българската телевизия, и Асен Агов от втория екип, когато се явиха отново на екрана бяха помръкнали. А колко бяха самонадеяни и надменни преди това! Но бидейки “надпартийни”, те бързо туриха маската на безпристрастието. Е, ако и това не беше парлама – здраве му кажи!

Вестник “Искърска комуна”, бр. 40, 05.10.1990 г.

-------------------

Ела да видиш самокритика

Пътувах с влак от София за Мездра. Случих се със селяни от Червенобрежкия край. Заговориха за бедите, които ликвидационните съвети нанесли на селското стопанство и най-вече на животновъдството.

– Раздадоха кому овце, кому свине, кому крави. Бе, хора, казваме, нямаме сено, нито фуражно зърно, какво да ги правим? А те: “Полагат ви се по дялов капитал, вземайте ги и не се разправяйте!” Предупредиха ни две години да не ги колим, нито да ги продаваме. Е, мъчихме, мъчихме животинките без храна, па току взеха да измират. Някои – видели, невидели и започнаха да ги колят – редеше като на себе си една от пътничките.

– А сега млякото не достига, че и скъпо е, пък за месото да не говорим! Комуто стига пенсийката, нека си купува – добави друга.

– Мани, мани!... – току припяваше един дядо, досущ като онзи от приказката за ряпата.

– Всички вие сте комунисти! – почти кресна господинът до прозореца, който до този момент не участваше в разговора. – Вместо да сте се погрижили да осигурите храна за стоката, вие сте се полакомили и сте изклали животните, пък сега ликвидационните съвети ви са виновни. Как ли не!

Селяните плахо се спогледаха и се спотаиха.

– Господинът е прав – включих се в разговора и аз. – По дялов капитал, като наследство от родителите ми от село Галиче ми дадоха една овца – майка, ама каква овца! Да й се ненагледаш! И естествено предупредиха ме, както и другите, нито да я продам, нито да я коля. Но аз какво да я правя? – чудех се. – И за да не се разбере накъде бия, пипах си ушите. – Един приятел й тури ножа. Можех ли да се вслушам в препоръките на ликвидационния съвет? Можех. Ама от моя страна се искаше малко повече разум и отговорност. Вярно е, живея насред Мездра, къщата ми е почти без двор, а за кошара и дума да не става. Пък за някакъв фураж и през ум не ми е минавало. Яд ме хваща като си помисля, че можех да отглеждам овцата на терасата на втория етаж. Знаете ли какъв изглед към Балкана се разкрива от тая тераса? Годината беше сушава, но все колкото за една овчица можех да намирам тревица край пътищата. Пък и по някоя корица хляб все щеше да има. А в края на зимата можеше и агънце да заприпка. А аз, лекарят, нали сега е разрешено, щях да си открия частен кабинет и първо щях да водя дечицата, моите малки пациенти, при овчицата или при агънцето, а после, успокоени, да ги преглеждам... Ами ако не бях заклал свинята, дето ми дадоха от село Цаконица като дялов капитал на дядото и бабата по линия на съпругата ми! Нея пък щях да я гледам на терасата на първия етаж.

– И ти си комунист!... стресна ме оня до прозореца и скочи като ужилен. Набързо премина между седалките като ни изпогази.

– А ти, синко, по-кротко! – посъветва ме възрастната жена. – Че тоя не видяли го, какъв е син посинял! Де да го знаеш, такъв и на бой може да налитне.

– Мани, мани!... Мани, мани!... отново заповтаря дядото, дето приличаше на стареца от приказката за ряпата.

Вестник “Съвременна мисъл”, бр.12 /192/, 24-30.03.1994 г.

-------------------

СДС или БСП

В Детско отделение беше на лечение тежко болно шестгодишно момиченце. Независимо, че вече се подобряваше, състоянието му все още беше от такъв характер, че ми беше съвестно да откажа на майката да бъде сменена от бабата, а на дядото да види внучето си в манипулационната.

– Кажи, дядовото, на доктора се-де-се – обърна се влезлият към болното си внуче, загрижен за здравето му. А то едва отвори очи и го погледна немощно и с почуда.

Дали малката пациентка разбра съвета на дядо си и дали друг път беше скандирала се-де-се, не зная. Но болестта й все още беше в силата си и то обори отпаднало главичка.

– Сега ли е момента и времето да занимавате детето с политика – казах с упрек в гласа и добавих: – Тук е болница и вниманието ни е еднакво към всички, независимо от партийните им пристрастия.

Изглежда бабата ме разбра по своему и, като се наведе над малката, й прошепна:

– Кажи, баби, бе-се-пе!

Детенцето пак не отреагира.

Отправих към бабата и дядото укорителен поглед. Не зная дали ме разбраха, но дядото побърза да си излезе. Останах при болното дете, а мисълта ми се бунтуваше. Толкова ли сме бедни в подходите си при общуване с децата, че непременно трябва да ги ангажираме с политическите си убеждения и пристрастия?

Вестник “Вестител”, 04.01. 1991 г.

-------------------

Политически дреболии

Обвиненията на мъртвеца

Яростен привърженик на СДС разпознава на улицата един от членовете на Висшия партиен съвет и, за да го уязви и злепостави пред минувачите, започва да вика:

– Убиец!... Убиец!...

– Извинете, с мъртвец ли имам честта да разговарям? – с равен и спокоен тон го запитва той.

Произшествие

Председателят на Националния координационен съвет на СДС Филип Димитров е в Мездра на среща със симпатизанти на съюза, която се провежда в салона на Дома на железничаря. Тъкмо ораторът да започне словото си пред насъбралите се 120-150 души, някой забелязва, че масата пред него е покрита с червено кадифе. Ужас!... Тоз час една от домакинките се спуска и като издърпва покривката с омразния цвят, постила на нейно място синьото знаме, поставено встрани за украса на срещата с госта.

Въздишката на облекчение от нечии гърди се смесва със едва сдържаното кикотене на останалите.

Репресиран

– Давате ми бележка, че преди Десети ноември съм осъждан само три пъти! – недоволства пред деловодителката на Мездренския съд възмутен посетител. – Но аз съм осъждан и четвърти път!

– Зная. Два пъти за кражба и веднъж за побой. А четвъртият, че сте напсувал другаря Караджов. То се таксува като дребно хулиганство.

– Няма значение. Впишете го и ми дайте документа.

И “активният борец срещу тоталитаризма” постига своето – дават му исканата бележка. А за какво му е да доказва способността си да псува, само той си знае.

Сини боклуци

Във фоайето на аптека № 3 до жп линията в Мездра, малчуган 4-5 годишен, с подчертано любопитство разглежда плаката със снимките на кандидатите за народни представители от листата на БСП.

– Я ги остави тези червени боклуци! – дръпва го баща му и го отвежда пред плаката с портретите на кандидатите от листата на СДС.

– Ха сега гледай хубавата, пък аз ще запуша.

– Тате, а това сини боклуци ли са? – със задоволство пита детето и търси одобрителния поглед на баща си, с който той да награди досетливостта му.

Вестник “Съвременна мисъл”, бр. 4 /184/, 27.01.-2.02.1994 г.

-------------------

Номерата на Константин Коцев

Изглежда, че небезизвестният артист-хуморист Константин Коцев, подобно на колегата си Сърчаджиев, е решил да направи истински бум в политиката, но с артистични средства. Това пролича особено категорично на 4 декември 1990 година на митинга на СДС в Мездра. Той накара присъстващите привърженици на СДС, макар и не много, да изпитат радостния трепет пред близката и сигурна гибел на комунистите. Артистът кандидат-политик и “пророк” заяви: “Комунистите ще бъдат погубени от нашата любов”. А “любовта” на СДС към БКП /БСП/ наистина е убийствена. Спомнете си само нейните “любовни” трели: “БКП – мафия”, “БСП – в Сибир!”, “Смърт на комунистите!” и други подобни. И за да не остане съмнение у някои, че е възможно отделни комунисти (социалисти) да надживеят тази “любов” на СДС, артистът съобщи и друг секрет, вещаещ гибел на набелязаните жертви. Той патетично заяви: “Студът плаши само злия човек” (разбирай социалистите – б.а.) после се пристори, че се съблича, навярно с надеждата, че всички присъстващи опозиционери ще започнат да се събличат, за да докажат, че не се плашат от студа и следователно не са зли хора. Но нито той, нито те се съблякоха. Изглежда не бяха сигурни, че не са зли, за да не се плашат от декемврийския студ.

Накрая, внушавайки, че съвсем скоро в България няма да остане нито един социалист, той обеща Родината да измие лицето си и да се нагизди, за да се хванат до нея западните ергени. А то, веднъж хванат ли се до нея... ще се насладят на хубостта й и на гиздосията й! Ех, че ще се насладят! И артистът примляска. Дали и той не се вживя в ролята на западноевропейски ерген и не предвкуси сладостта, която го очаква?...

– Се- де – се, се – де -се, се – де -се! – изкрещяха радостно някои, също предвкусвайки незабравимите приятни изживявания на западноевропейските ергени, добрали се до гиздавата ни Родина.

Вестник “Мисъл”, 01.1991 г.

-------------------

Хумореските на министър Пушкаров

Обществена тайна е, че министър Пушкаров не си поплюва по отношение на директорите-социалисти. Само да му посочат някого от КТ “Подкрепа”, и той го уволнява, без да му мигне окото. Но нали все пак преобладаващата част от уволняваните директори са хора професионалисти, с доказани качества, това е повод, да, това е повод за недотам ласкави отзиви по отношение на министъра. И той, вместо да обясни сериозно, мотивирано поведението си, което въобще не е възможно, прибягва до хитрост и остроумничи, че търси да уволни поне един директор от СДС, но няма... подходящи за уволнение?!

Все в същото предаване по телевизията г-н министърът не пропусна случая да изпрати злъчна стрела по адрес на Висшия съвет на БСП. Надявайки се по хитроумен начин да отговори на критиката за дефектното провеждане на икономическата реформа, г-н Пушкаров подхвърли: “Щом като ВС на БСП е компетентен, нека той да свърши тази работа”. Което си е право, право си е, министърът признава, че друг може да свърши това, което той не може. Трябва да бъде поздравен за скромността, защото той не прилича на онзи кмет, който казал: “Като умра аз, какво ще прави селото без мене?”

И така, вместо да получат разяснения по интересуващите ги въпроси, зрителите имаха възможност да чуят от министър Пушкаров малко хумор и сатира. Защо пък не! В това време на мизерия, страдания и покруса не е излишно малко да се посмеем.

Вестник “Мисъл”, бр.34, 22-28.08.1991 г.

-------------------

Хамелеони

1.

Активист на БЗНС (от кое крилце и перце едва ли и той самият знае) не пропуска случай, за да подчертае недружелюбното си, дори враждебно отношение към мене, знаейки, че съм не само член на БСП, но по онова време и член на Висшия партиен съвет. На следващия ден от опита за преврат в СССР, като допускаше, че той може да бъде успешен, ме приближи и безкрайно любезен, ми подаде ръка.

– Е, какво ще кажеш, там в СССР е извършен военен преврат, какво ти е мнението? – ме попита, стискайки ръката ми по “другарски”.

– БСП е парламентарна партия – му отговорих. – Насилието й е чуждо и тя не оправдава преврата.

БЗНС активистът ме погледна кротко, “разбиращо” и си тръгна поуспокоен. А когато се разбра, че опитът за преврат е потушен, представителят на дружеската партия от преди 10 ноември 1989 година отново отприщи омразата си към мен.

2.

– Как депутатите от СДС посрещнаха новината за преврат в СССР? – попитах Филип Боков, народен представител от листата на БСП.

– Бяха се поизплашили – усмихна се той. – Казвам им: Не се плашете, няма да ви колим.

– А когато стана известно, че превратът не е успял?

– О, тогава така се нахвърлиха срещу нас от БСП!...

3.

Бивша комунистка, която след 10 ноември 1989 година премина в СДС, оправдава ренегатството си като казва:

– Била съм член на БКП само 9 месеца.

– Малко употребена – иронизира я мургава гражданка.

Кадровикът на СДС

На брифинг на Общинското полицейско управление с лидерите на политическите сили, един от присъстващите, който непрекъснато се самоизтъква като върл антикомунист и репресиран през миналия режим (съден за кражба – б.а) задава въпрос:

– Колко от роботещите в полицията са комунисти и колко от СДС?

– Ние сме деполитизирани – отговаря му началникът на Общинското управление на МВР.

– Аз чух, че сте... каквито там го рече, но ти ми посочѝ комунистите, знаеш ги кои са.

По-късно, когато водещият брифинга обяснява какви качества трябва да притежават работещите в полицията, същият го поучава:

– Като ще ги вземаш на работа няма да те интересува дали са учени, някакви си даскали и всякакви като тях. Ще гледаш да са наши момчета, от СДС-то!