Хроника на една виртуална любов

Ако сте шокирани или най-малкото, учудени, от заглавието “Хроника на една виртуална любов”, чувствам се задължена да го обясня. Това не е просто начин да привлека вниманието с ефектно заглавие. Това е поетична книга, която разказва в хронологичен ред една любов, която се заражда в интернет мрежата Фейсбук. Любовта, като най-висше човешко чувство, като най-чиста и позитивна енергия, която се е обменяла между хора, които дори не са си виждали очите, но по един или друг начин, са се намерили и почувствали сродни души, хора – творци, всеки един от които е прелял, като в скачени съдове, част от своята творческа енергия и вдъхновение на другия. Това е взаимността между мен и четирима мъже, всеки от които по свой си начин, е дал своя принос за създаването на тази книга.

Всички стихове в тази книга са една поетична реплика, вдъхновена от любовта, пресътворена в прекрасни метафори, от поета Михаил Гунчев – авторът на “Диви песни” (Любовна лирика от Тракия), “Отгласи от идното” и “Порцеланова луна”. Понеже имам навика да публикувам свои стихове в профила си във Фейсбук, един ден, под едно от моите стихотворения, вместо коментар, открих малко прелестно четиристишие от непознат автор. На следващия ден – под друго мое стихотворение – отново поетична реплика. На третия ден – трето. Стиховете ме докоснаха по необясним начин. Много красиви метафори и много чувство имаше във всяко едно от тях. Авторът им мълчеше, а името, под което се подписваше, се оказа анаграма от собственото му и фамилно име. Разконспирирах го и се оказа, че е мой съименник. И то не само по фамилно, но и по-бащино име – все едно, бях открила един непознат досега мой брат. Тези подхвърлени стихчета провокираха моето поетично въображение и поех хвърлената ръкавица. Така, на всяка негова поетична реплика, аз отговарях с мой собствен стих. И това се превърна в една игра, която продължи около два месеца, а плодът на тази поетична закачка, е тази книга. И понеже в този поетичен дуел има двама – мъж и жена, съвсем логично беше основната тема да е любовта – онова чувство, което вълнува и без което не може никой човек, както и да се породи едно красиво приятелство, взаимно уважение, взаимно обогатяване и вдъхновение. Една любов в най-чистия й вид, любов – катализатор за живот.

Благодаря ти, Михаил, приятелю!

Вторият човек, който допринесе много, за да се случи тази книга, е моят редактор – поетът и журналист Валентин Чернев – един страшно талантлив поет, пред чийто талант се прекланям. С него също се познаваме само от мрежата. И двамата публикуваме свои стихове в сайта “Хулите”. Той ми повярва и прие да редактира книгата ми. Макар, че първите му думи бяха: “Трябва първо да видя стиховете. Ако не ми допаднат, няма да приема. Аз под всяка книга не си слагам името”. А когато ги прочете – каза “Да. Има много добър материал в тях. За мен ще е удоволствие да работя по тази книга”.

Благодаря ти, Валентин, приятелю!

Третият човек, с когото пътищата ни се кръстосаха по един, също необикновен и отново виртуален, начин, е художникът Мирослав Моновски, чиито илюстрации сега красят и обогатяват тази книга. Той ми предложи във Фейсбук да рисува мой портрет. И не само на мен – негови музи станаха едни от най-добрите поетеси на Бургас, както и други жени-творци. Всички тях той не познаваше лично – само от мрежата. А нарисува прекрасни потрети, които се превърнаха в една уникална изложба, състояла се съвсем наскоро в Бургас. А за мен самата, освен портретите, които ми нарисува, той се превърна в един реален и верен приятел, на когото знам, че винаги мога да разчитам.

Благодаря ти, Моновски, приятелю!

И четвъртият приятел, когото отново срещнах в мрежата и пътищата ни се кръстосаха по един не по-малко необикновен начин, е поетът-лекар, лекуващ освен всичко, и човешки души, за мен един от най-талантливите, най-интелигентни и нежни поети на България – Пламен Парнарев. Оказа се, че без да се познаваме, всеки един е бил привлечен от поезията на другия и, когато съдбата се намеси, в негово лице открих единственият човек, когото допуснах в другия мой свят – светът на поезията, в който години наред се спасявах и битувах сама. Той се превърна в мой духовен учител, в човек, който ме подкрепя безрезервно в писането на поезия, който прави великолепни и компетентни анализи на всяко моя стихотворение. И който прие с удоволствие да направи рецензията на тази книга.

Благодаря ти, Пламен, приятелю!

-----------------------