Валентин Чернев е български поет, член на Съюза на българските писатели и Съюза на българските журналисти.
Завършил е българска филология в СУ “Св. Климент Охридски”. Работи като журналист във вестниците “Силистренска трибуна” и “Нова силистренска трибуна”.
Стиховете му се отличават с това, че са стилистично, естетично и строго придържащи се към нормите и законите на старобългарските стандарти за поезия.
Издадени книги: “Силистренският край” (1974); “Хлябът” (1983); “Небесни мотиви” (2002); “Римувани акварели” (2003); “Еретични олтари” (2003); “Северни станси” (2003); “Лекомислени строфи” (2004); “Ръкавици за Венера Милоска” (2004); “Самотникът с душа на птица” (2006) и др. Има редица публикации в периодичния печат.
Носител е на голямата награда от националния конкурс “Земя бащина, земя кърмилница” и на наградата за поезия “Перото на Йовков” от първото издание на литературния конкурс на издателството за Североизточна България.