За Сафо, женската поезия и една съвременна поетеса

Преди време един от най-талантливите поети на българския юг – Добромир Тонев, за съжаление вече покойник – шеговито беше казал, че женската поезия от Сафо до наши дни може да се опише така: “Ела с мен в цъфналата ръж”, “Как хубаво е в цъфналата ръж...” и “Защо не идваш в цъфналата ръж?”. Когато през пролетта на тази година имах удоволствието да се запозная с ръкописа на бъдещата стихосбирка на талантливата бургаска поетеса Светла Гунчева “Хроника на една виртуална любов”, се убедих колко щастливи изключения може да има всяко правило. Бях впечатлен не само от артистичното владеене на формата в шейсетината творби на поетесата, не само от нюансираните й послания и деликатната чувствителност на изказа, а по-скоро от одухотвореното авторско присъствие във всеки стих, резултат, според мен, от натрупания богат екзистенциален опит на авторката, направил поезията й гъста, иносказателна и образна.

В една стихосбирка обикновено се оформят няколко тематични течения, цикли, формират се няколко центъра. “Хроника на една виртуална любов” е удивително цялостно произведение, стиховете тук се преливат и допълват, изграждайки една монолитна същност, слизайки все по-дълбоко в чувството. Словото е пластично, хипнотично въздействащо, наситено с биотоковете на една бушуваща емоционалност.

Поезията, твърди Михаил Неделчев, не може да бъде разбрана в дълбочинните й смисли, без освобождаването й от емпирията на бъбривата контекстуалност. Гунчева потвърждава това твърдение – в нейните стихове има бездна от мълчания, които провокират, очевидна е простотата на постройката и образно-стиховата организация, метафорите и асоциациите като интерпретации засягат сферата не само на езика, а на самото художествено мислене. Поетесата предпочита вътрешните драматични монолози и диалози – не толкова с образа отсреща, колкото със себе си – себеразнищването и себеанализирането.

“Хроника на една виртуална любов” е чиста поезия. Поезия, драматична в сърцевината си, в която ясно се долавят обертоновете на страданието. В нея има както пастелна импресивност и съзерцателност, така и пулсираща динамика, която не е толкова в изказа, колкото във вътрешната енергия и интензивност на емоцията. Гунчева е постигнала висок чувствен градус на стихописането, насищане на езика с елементи от живото човешко общуване, подчертано концептуално мислене. Тя анализира чувствата си драматично, но спокойно и достоверно, без ненужни екзалтации, макар понякога да води не диалог, а полемика със собственото Аз. Стиховете й носят сложни метафорични внушения, пластични нюанси и тънка лирична атмосфера. И още нещо – обогатена с опита на годините, поетесата постига хубава интимност – никаква патетика, никакъв фалш, измислица, поза, напъване и лъжи. Поезията й внушава високи нравствено-естетически идеали, постигната е висока експресия на изказа – слово, изобразителни детайли, наратив, излъчващ необичайна художествена енергия. Стихосбирката по своята същност е една изповед, но с изповедност, която не се затваря в психологически камери, звученето на стиховете е именно като на напрегната изповед, по-рядко като молитва, с прогласи на интимността и лъчезарието.

Мога да посоча още много достойнства на поезията на Светла Гунчева и в частност на стихосбирката й “Хроника на една виртуална любов” – и графичната пестеливост на рисунъка, и панорамното виждане, и способността на поетесата да превърне в словесен образ своите сетивни впечатления и дълбок интелектуален опит, и още, и още... И определено считам, че стойностна стихосбирка с такива качества трябва да бъде подкрепена, за да види бял свят и да стане достояние на обществото и на времето ни, което обеднява духовно. Защото инвестицията в култура и в изкуство винаги е била най-полезната и най-достойната инвестиция.

----------------------