Интимно

Интимно

На Диоген Циника

По-ярко свети от самото Слънце
фенерът ти запален посред ден...

И той е взрян във мен
като самото Слънце.

Ала самото Слънце –
небесното светило наше,
макар да предпочита самотата,
макар да ме натирва да се вглеждам
във другото и в другия пред мен,
за миг допуска в Него да поглеждам.

Фенерът ти – дори да не помислям!

Светликът му така е взрян в очите ми,
че всичко нечовешко в мене вижда...