Истината срещу лъжата

Истината срещу лъжата

“Спомен за вярата на забравените” е озаглавена книгата, която неотдавна бе отпечатана в БГ “Принт” ООД, Враца. Тя е съставена в основната си част от спомени на антифашиста от с. Цаконица Къто Петков Данов-Джондера, починал в далечната 1987 г.

Кои са забравените и каква е била тяхната вяра се питаме с повишен интерес и бързаме час по-скоро да прочетем книгата, която веднага ни впечатлява с изобразените повяхнали червени макове. За “Забравените” научаваме от главния герой на книгата Къто Петков Данов-Джондера. В записките си той разказва честно, коректно и обективно за своите съвременници, приятели и съратници. Те, което е характерно въобще за съселяните му, са работливи, доблестни, образец на родолюбие и хуманизъм. Тези им качества особено ярко са проявяват в отношението и поведението им към последвалите събития в навечерието и по време на най-жестоката, опустошителна и кръвопролитна война – Втората световна, когато пълчищата на Хитлер нахлуват вероломно в Съветския съюз. България, която е съюзник на Германия, на практика е окупирана от нея. На безценица се изнасят родните селскостопански продукти, животинското и птиче месо и други жизнено необходими местни стоки. Цените скачат главоломно. Населението изнемогва. От единични случаи недоволството в страната придобива масов характер. Бедното село Цаконица, което е известно със своя буден, непокорен и революционен дух, се включва във всенародната съпротива срещу монархофашистката власт. Озлобена полицията предприема незабавно преследване на народните борци:масови арести, затвор, издаване на смъртни присъди, убийства без съд и присъди, опожаряване домовете на партизани и ятаци. Жертва на жестокия и безмилостен фашистки терор стават не само заловените нелегални, ятаци и партизани, но и техните близки. Не биват пощадени дори невръстни деца, болни и немощни възрастни мъже и жени. А вярата на “забравените” неустрашими борци, които жертват не само своя живот, но и живота на членовете на своите семейства и близки, се изразява в това, че може да бъде свалено продажното правителство и да бъде установено народнодемократично.

Днес това се отрича от всезнайковците. Участниците в съпротивата се наричат с какви ли не обидни епитети, а се “забравя” за отрязаните партизански глави, за разстреляните ни поети, за удушените интелигенти, за изгорените яташки къщи... Преиначава се историческата истина. Гледа се само едната страна на медала, а другата ако има как трябва да се изтрие... Е, то бива лицемерие, ама нашето край няма, както нямат край и предателствата.

Колкото до книгата на Къто Петков Данов, лично аз препоръчвам на онези, които обичат родината си, да я прочетат. Тя съдържа една неподправена реалност. Спомените на този човек по един простичък начин отразяват кое как е било в периода 1941-1944 г., за който толкова нелепости се изрекоха. И най-накрая ще спомена, че за да се събере и отпечата тази книга заслугата е на цакончанина Христо Музийски. За него ще прочетете редове на последните й страници, но нека още тук и сега му изкажем заслужени благодарности за стореното добро и патриотично дело.