Истини от бъдещето
Из цикъла “Пет теми с по десет хайку”
*
Бездомница е.
Цял живот от ветрове
изгражда кули.
*
Пее с птиците
и небето ѝ е дом.
Зла илюзия.
*
Съскат зловещо
години забързани.
Сняг завалява.
*
Хищни вихрушки
и пресекнала песен
в строшени крила.
*
Нейде в душата
пълзи съмнението –
змия отровна.
*
Своите мрежи
пак коварно плетат
паяци в мрака.
*
Облаци плачат,
а ветровете мълчат.
Навред – тишина.
*
Малка мушица
сред егоизъм жесток.
Сянка на ястреб.
*
Шепот молитвен –
иска като птиците
да умре в полет.
*
Чака с надежда,
ала небето мълчи…
Рухнали кули.