Избор

Избор

Все си казвам:
човече божи,
поживей за плътта си дива!
Само с гола душа – не може.
Само с голо сърце – не бива.

Трябва в този живот коварен
рог от дявола да си купиш,
вместо в скрупули да се харчиш
и да търсиш човека с лупа...

Все си казвам.
И все преглъщам.
Тихо.
Бавно.
И надълбоко...
Ех, ти ангелска моя същност,
колко ада ми костваш, колко!

Ако имаха капка смисъл
твойте блянове допотопни,
аз на дните си хляба клисав
щях да дъвча с усърдност попска.

Но сега само свивам устни
и пребърсвам потното чѐло:
като виждам – какво пропускам,
а не виждам – какво печеля.