Море

Море

Всяка вечер поглеждах към морето
и тихо твойто име му шептях.
И то ме носеше някъде там, където
ръцете твои в своите държах...

И нещо случи се, някаква магия – ето
чу ме морето и тогава те видях.
И в мен събуди се чувството, което
да опиша с думи така и не успях.

И във вечери красиви и вълшебни.
В приказен шум на пеещи вълни
и в сиянието на миговете споделени,
разбрах, че може би... всъщност ти

започна да рисуваш в мен пейзажи,
накара всяко кътче в мен да разцъфти.
А морето, то ни гледаше. Ревниво даже,
защото знаеше, че моето море си вече ти.