Катерина Чучева: Родена съм да търся и създавам красота!

Споделено от Катерина Чучева (по проекта “Един от нас споделя”).
Здравейте, прекрасни читатели! С голямо вълнение разгръщам страниците на първата книга “Един от нас споделя” и сякаш прочитам в душата на хората, писали в нея. Възхищавам се на автора на този проект – прекрасната Кристина за голямото и сърце, за любовта и към хората и за смелостта да реализира тази своя идея! “Целта си не мога да забравя, тя е звездата, дето ми сочи пътя напред!” – силни, волеви думи, изречени от авторката.
Какво бих разказала за себе си? Вълнувам се още повече при мисълта, че тези редове някой ден може би ще бъдат публикувани и прочетени от други хора.
Дланите ми сякаш парят от енергията и дъха на толкова човешки изповеди и истини! Като жива верига се осъществява връзката между нас и хората, чиито разкази са ни докоснали и пленили.
Казвам се Катерина Чучева, по рождение Иванова. Родена съм през месец май в красивата долина на розите, в гр. Карлово – градът на Апостола на Свободата Васил Левски. Израсла съм в китното възрожденско подбалканско градче Сопот, родния град на Иван Вазов. Любовта към поезията я имам по рождение, наследила съм я от моя баща и от духа на родното място на Патриарха на българската литература. От студентските си години живея в София и от тогава този град е мой дом. По професия съм геодезист. Работя като специалист в областта на дигиталната фотограметрия.
Автор съм на книгата “Любовта е съдба” – поезия и проза, издателство “Буквите”, 2012 г.

------------------

Катерина Чучева: Родена съм да търся и създавам красота!
(Интервю на Кристина Митева, по проекта “Един от нас споделя”)

– Кои бяха най-хубавите моменти или периоди в твоя живот до сега? А кое е най-трудното нещо, което си преживяла?

– Животът ми – бих го сравнила с градина, в която са израснали уханни цветя, божествено пъстри и красиви, бодливи и нежни, питомни и диви, но всички чудни и неповторими!

... Животът е една голяма тайна,
огромна исполинска канара,
катериш се по таз безкрайност,
а взорът не съглежда синева...
Но ти вървиш, не спираш –
Животът е борба!...

... Нижат се дните, изляти от болки и истини,
заличиха се дирите, дето със пръсти браздях,
аз загубих следата към своя спасителен пристан
и прозряла, че всичко е миг, помъдрях!...

Колко много топли нежността във труден миг,
бледата подадена ръка на някой странник,
погледа, пропит от доброта – един светлик,
Колко много топли нежността във труден миг!...
Из книгата “Любовта е съдба”, 2012 г.

Какво би накарало едно 17-годишно момиче, почти дете, да напише тези толкова мъдри редове на един дъх? Да, това е силата, която ме е съхранила и запазила да остана на тази земя, да оцелея, да се боря, да израсна, да създавам, да изпълня предначертаната ми мисия!

Като река е човешкия живот, ту буйна и пенлива, ту бавна и ленива, ту пясъчна и мътна, ту кристално чиста и от свежест бистра.

– В какво вярваш?

– Вярвам в силата на вярата си, в Бог, в неизменната сила на духа си, в дадената ми дума.

– Вярваш ли в хората?

– Старая се да се срещам и общувам с хора, за които мога да кажа “Да, вярвам в тях!”

Неизменно в живота се срещаме и с трудни, нетипични хора, но те са един вид изпитание и препятствие, през което трябва да преминем.

– Вярваш ли в себе си?

Да, неизменно вярвам!

Който има воля, има сила! Това е моето мото, моята движеща сила в живота. Волята е едно от най-ценните човешки качества. Тя е тази, която се калява, която в много отношения ни прави свръхчовеци.

– За какво мечтаеш? На какво се надяваш?

– Мечтая да пътувам повече, да улавям с душата си и с очите си красиви места по Земята.

– Има ли нещо важно, за което не ти стига времето?

– Когато имаш много мечти, когато умееш много неща, когато искаш всичко, което правиш да е перфектно и красиво, времето все не ти достига.

В свободното си време пиша, рисувам, резбовам, занимавам се с калиграфия, пея и танцувам. Обичам да създавам и творя, да правя живота си една красива галерия, непрекъснато обновяваща се и вдъхновяваща.

– Важна ли е прошката в твоя живот?

– Прошката е благословение, тя трябва да бъде дадена от сърце, за да е истинска.

– Повече в миналото, в настоящето или в бъдещето живееш сега?

Миналото всеки го носи в сърцето и душата си. С хубавите спомени и носталгията. Важно е, че сме го преживяли. Живея в настоящето, черпя наслада от великите и непреходни произведения в областта на музиката и изкуството. Мечтая за още по-добро бъдеще!

– Харесваш ли нашето време?

– Стремя се да виждам хубавото от него, за да се приспособявам по-лесно и да вървя напред и нагоре!

– Има ли място и пътуване, на които държиш най- много?

– Имам мечти да обиколя едни от най-красивите кътчета на Земята, да усетя и видя силата на сътворението. Не спирам да мечтая!

– Какво е Животът за теб сега?

– Животът е дълбоко тайнство. Колкото повече се гмуркаме в него, толкова повече го преоткриваме.

– Кои са най-красивите гледки на света за теб?

– Очите и усмивката на дете!

Топла майчина милувка;

Долината на маслодайните рози и хилядите слънца, отразени в капчиците утринна роса по тях;

Гордата осанка на Балкана;

Красивите и чисти езерни сълзи на Рила;

Щъркелите, завърнали се в своите гнезда;

Лястовичките, кръжащи в небосвода, чирикайки и пърхайки с криле...

Обожавам планините, тяхната красота, гордост и величие. Обичам да изкачвам върхове, да предизвиквам себе си в трудни и дълги преходи, да се доказвам, да посрещам изгреви и да изпращам залези от върха, там където само птиците и Бог са над тебе и цялото небе в шепи можеш да събереш.

– Къде се чувствуваш най-добре, като “у дома”?

– Там, където е сърцето ми, там е домът ми.

– Какво ти дава сили да продължиш напред в трудни моменти?

– Вярата

– Кои хора са ти оказали най-голяма подкрепа и влияние?

– Моите родители и брат, които загубих много, много рано;

Хората които са ме вдъхновявали и пленявали със силата на своя талант и очарование;

Моите учители.

Има една невероятна мисъл на Петър Дънов: “Когато ученикът срещне своя Учител, той получава от него живата вода на кръщението. Слънцето изгрява в сърцето му, несигурността и страхът изчезват, а някъде в далечината Вечното разгръща пред взора му своята величава слава...И ученикът тръгва на пътешествие...”

– Искаш ли да промениш нещо у себе си?

– Когато човек е уверен в себе си, успява да постигне повече цели. Да си горд, а не смирен не е лесно. Да избереш пътя си и да крачиш гордо през него, колкото и труден да е той, е присъщо на смелите. На смелите животът поднася изпитания, но и наградата е по-сладка.

– Намерила ли си призванието си?

– Да! Да бъда Истински Човек! Да отстоявам принципите си и да сбъдвам мечтите си. 

– Страхуваш ли се от смъртта, вярваш ли в живота след нея?

– Вярвам, че животът ни не свършва със земния ни път. Той продължава след нас чрез децата ни, чрез всичко създадено и сътворено от нас.

Ние сме творци на нашия живот!

– Какво те кара да се чувстваш жива?

– Радостта в душата ми и любовта в сърцето ми са непресъхващия извор, от който черпя сили, енергия и вдъхновение. Обичам децата, живота, природата!

– Какво е за теб самотата?

– Остров, който би бил и красив, ако си в хармония с вътрешния си мир.

– Какво ти дава представа за вечност?

– Великата музика, прекрасните шедьоври на скулптурата, архитектурата и изкуството.

– Какви чувства изпитваш най-често?

– ЛЮБОВ, БЛАГОДАРНОСТ, ДОБРОТА.

– Ако можеше да прегърнеш някой човек (известен или не), кой би бил той (или тя)?

– Познавам известни хора в областта на музиката, със цялото си сърце харесвам и следвам това, което те правят. Когато почувствам, че искам да прегърна някого, просто идва моментът на този жест – израз на възхищение и той се случва, чисто и непринудено. Благодарна съм, че съм съвременник на толкова талантливи хора и имам щастието и шанса да бъда толкова близо до тях.

Изкуството е процес на сътворяване на вълшебни добри светове, на изплакани болки и истини. То е храна за душата и ума ни, от която имаме нужда всекидневно, освен от храната за физическото ни тяло. Уникалното в изкуството е процесът на неговото възприемане – призмата и проекцията в душата на този, чиито сетива докосва. И там е смисълът му – да развълнува по различен начин всеки човек.

– Имаш ли вътрешен мир?

– Не винаги, но се стремя той да цари през повечето време в мене.

– Какво е щастието за теб? Опиши един съвършен ден...

– Нежност, Топлота, Красота, Аромат, Дихание, Обич!........

– Какъв съвет би дала, според житейския си опит, на едно дете, или на другите хора въобще?

– Бъдете истински, искрени и обичайте живота!

– В душата си винаги съм била дете. Обожавам децата и до сега играя заедно с тях. Обичам да строя пясъчни замъци с децата на плажа, а си умирам да събирам мидички и камъчета. О, камъчетата са истинско богатство! Винаги и от всякъде си намираме такива вълшебни камъчета с моето дете, които после рисуваме. (Дори имам един доста голям камък от високата част на Рила, който реших, че е магичен и си взех, въпреки че много тежеше).

Мечтите са нашите криле, те ни правят живи и ни дават полет. Препускайки по пътя към голямата мечта, стремейки се към Слънцето и Бог, пропускаме малките неща – сълзата в очите на приятел, усмивката на малко дете, изгревите, залезите... всички тези безценни перли в душата на човек, отворил сърцето си за тяхната красота и значимост. Не спирайте да мечтаете, да творите и да се радвате на всеки миг!!!

– Какво може да те разплаче?

– Раздяла с любим човек, изключително силен филм, красива музика.

– А какво може да те накара да се усмихнеш?

– Мил спомен, сладко детенце, мило животинче.

– Ако си представиш живота си като пъзел, доколко е подреден той? Липсват ли още парчета, за да е цял и завършен?

– Може да е съвпадение, но бих искала да разкажа нещо. Преди доста години подредих един много голям, труден, но изключително красив пъзел. Толкова дълга история имаше този пъзел, толкова съвпадения, свързани с него, че го обикнах като картина. (Той самият е със скулптури и картини от Рим). Последните две парчета от пъзела дълго време бяха изгубени, тъй като през това време премествахме дома си. Интересна е също случката, в която ги намерих. Когато това се случи (преди около 8 години), бях написала на гърба на това изключително произведение “Пъзелът на живота ми!” Какво е Животът? Колкото по-труден и разноцветен е, толкова по-примамлив и красив е той, толкова по-удовлетворяващ и смислен е!

– Какво цениш най-много в живота си? За какво чувстваш най-голяма благодарност?

– Благодаря за това, че дишам, чувствам, че съм жива! Благодаря, че виждам красота с очите си, чувствам любов с душата си и летя на крилете на великани!

Благодаря за прекрасното ми дете! Благодаря за приятелите си! Благодаря за времето, в което живея и уникалния шанс да познавам големи интерпретатори и творци.

Пленително е целомъдрието на сътворението и неговото величие! Радвам се на малките неща, на тези, които биха се забелязали ако можехме да станем колкото мравчици и калинки и можехме да погледнем света през техните очи.

Понякога ми се случва да разсъждавам философски, но като цяло гледам оптимистично и ведро на всичко, за да ми е по-леко не се замислям много когато искам да направя нещо. Просто го правя, уверено и решително! Родена съм да търся и създавам красота! 

------------------
Интервюто е препубликувано от сайта “Един от нас споделя” ---->>>>
------------------