Като спомен

Като спомен

Ти ще се завръщаш като сън
без гняв и хиляди въпроси.
Ще те посрещна с утрото навън
победила гордостта си.

Ти ще се завръщаш като вика,
отронен лист, внезапен спомен.
Ще те посреща моят лик
всичко заличил с букет огромен.

---------------

Януари

Януарските кокичета с белотата и формата си
приличат на лебеди.
Белоглави и нежни, с любовно дихание
пробиват снега,
като зимни импресии,
нарисувани от танцуващи лебеди
върху премръзнало езеро.

---------------

Есенно

Песента на есенни листа
дочуват минувачите –
соната, опус, реквием
за отминалото лято.
Лудостта на вятъра
танцува в клоните.
Небесното виолончело
скъса струна. Заваля.

---------------------

Из “Митологично и не съвсем” (поезия), София, 2012.